понеделник, 14 септември 2009 г.

Kuroshitsuji - мангата, персонажите и анимето

ВНИМАНИЕ! СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА МАНГАТА И АНИМЕТО! НЕ ЧЕТЕТЕ АКО НЕ ИСКАТЕ ДА СИ РАЗВАЛИТЕ УДОВОЛСТВИЕТО!
Преди около половин година при разходка в един форум в търсене на интересна япоска драма, попаднах на заглавието Kuroshitsuji и реших да хвърля един поглед. Час по-късно вече свалях първите няколко глави на мангата.
Kuroshitsuji или Черният иконом, както още са известни сериите, е манга създадена от Яна Тобосо и публикувана в Monthly GFantasy (шонен манга списание, притежание на Square Enix). Поредицата е онгоинг поради огромния интерес, а преводи на излезлите досега глави могат да се намерят на много места.
Нека първо да оточним някои неща. Първо, мангата не е в категорията шонен-ай или яой. Подчертавам това заради твърденията на някои по различни форуми, че историята е тип Gravitation, Loveless, Angel Feather и други заглавия от този тип. Откъде идват тези просволути твърдения? Причината е в мангаката или авторката Яна Тобосо. Тя има няколко излезли яой истории, с които е била по-известна преди Черният иконом. А в мангата тя често си прави закачки с тази тема. Второ, анимето е правено по мангата до глава 23 , а не обратното. Това са моите малки оточнения.
Историята проследява приключенията на икономът Себастиян Майкълс и неговия господар Сийл Фантомхайв - дванайсет годишния глава на семейството и притежател на фабрика за играчки и лакомства. Действието се развива през Викторианската епоха в Англия и по-точно в Лондон и неговите околности.
Ето някои неща за важните персонажи.
Себастиян Майкълс е демон, който е сключил договор със Сийл да изпълни всяко негово желание в замяна на душата на детето. Той е изключително прецизен в длъжността си на иконом и успява да върти прислугата и цялото домакинство с изумителна лекота. Като през това време изпълнява и някоя заповед на господаря си, разбира се. Облича се винаги в черни дрехи, с неизменни бели ръкавици и джобен часовник в себе си. Има хронична слабост към котки и заради тях попада в понякога комични ситуации. Вероятно и заради това една от формите, които приема освен тези на гарван и демон (никога показвана изцяло) е тази на черен котарак.
Сийл Фантомхайв е наричан още "кучето-пазач на Кралицата" поради факта, че служи на Нейно Величество като специален агент. Представен е като лишена от емоции личност, но всъщност се тревожи за хората около себе си, като например Себастиян и братовчедка си Елизабет. Под превръзката на едното му око се крие пентаграм, знак за договора му с иконома.Често пъти в мангата и анимето може да бъде видян да пие чай и да яде разнообразни сладкиши (или да мърмори за вторите).
Бардрой, или просто Бард, е готвачът на имението Фантомхайв. Има доста странна представа за готвене и показател за това е навикът му да използва огнехвъргачка-самоделка за да изпече нещо. Има голям проблем с нервите и трудно може да бъде търпелив или до остане спокоен.
Танака е прислужник и бивш иконом на имението. През повечето време не прави нищо и само пие чай. Изобразен е като чиби.
Финиан е градинарят. Най-наивната личност в цялата история. Държи се повече като дете и има склоността да съсипва нещо в градината без да иска.
Мейрин е прислужницата. Най-непохватният човек, който съм виждала някога в манга и аниме (досега личната ми класация се държеше от Усаги от Sailor Moon). Постояно изпуска, чупи, предозира или изцапва нещо. Пада си по Себастиян.
Лау е приятел на Сийл и собственик на пушалня на опиум. Не е от най-смелите, но твърди, че за Сийл би направил доста неща. Често пъти може да бъде видян с китайката Ранмао в скута си или заобиколен от дузина момичета.
Гробарят, или още познат като Undertaker, е приятел на Сийл. Има откачено чувство за хумор и само Себастиян може да го разсмее до степен, при която табелата на магазина му да падне. В мангата не е се появява често, но в анимето има значително по-голямо присъствие.
Грел Сътклиф е транс-сексуално шинигами със слабост към червени неща и Себастиян. Служи си с бензинов трион (или резачка, както предпочитате го наричайте), който е способен да убие и демон. В анимето се появява през повече от половината серии, но в мангата не се вижда след 14 глава.
Андела/Аш... Това е безполовия персонаж в анимето. Или хермафрадитът с ангелски крила, който се опитва да спечели сърцето на Себастиян през някои от сериите и то чрез доста странни методи. Има садо-мазо наклоности. о.0"
Анимето съдържа 25 серии и създанено А-1 Pictures, като максимално се придържа към арта от мангата. Подобно на други серии правени по онгоинг манги, след определен епизод се вижда фен-фикшън история или персонаж, които не се съдържат в оригиналният сториборд. Също така последният епизод изглежда като краят на историята изцяло, но не е така. Беше обявено, че ще има нов сезон, така че очевидно от студиото аниматори ще трябва някакси да "въкресят" Сийл и да върнат Себастиян.
Музиката по сериите е на ниво. Въпреки че са излезли само опънинга и ендингите на диск, мелодиите които можете да чуете в анимацията са прекрасни - не се натрапват и перфектно се сливат с различните сцени.
Защо трябва да гледате или прочетете Kuroshitsuji? Заради историята, арта, персонажите или просто за комедията, която тук е в изобилие. Изобщо има за всекиго по нещо.
Това е за днес и дано ревюто ми ви е харесало.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Суеверия, поверия и всякакви други щуротии

Преди няколко дни Шизо (момиче, отново името е скрито от соъбражения за сигурност) ми беше на гости и когато я изпращах през входната врата, по стар момически навик трябваше да се прегърнем за "Чао" и тя ми каза: "Не ме прегръщай на прага, че ще се скараме!". При възникналата ситуация всяка рационална мисъл в главата ми даде на късо. Затова да дам отпор на всевъзможните суеверия, в които хората като Шизо вярват реших да изредя всички приумици за докарване на лош късмет и да намеря смислено обяснение.

1. Да обърнеш хляба или да изхвърлиш храна - това според "вярващите" носи лош късмет и парични проблеми. Ако мислим за хляба като тялото Божие, както е според христианството, то тогава ще извършим непростим грях. Но ако мислим за хляба като за живо създание идват някои проблеми - например пристъп на изключителна гнусливост. Затова нека хляба си е просто хляб, нещо за ядене и точка. Хвърлянето на храна е нещо обичайно в наши дни. Все пак не винаги човек може да изяде всичко, а на някои притопленото ядене не им е вкусно. А и реално погледнато хвърлената храна не е похабена, просто отива в ръцете на клошарите.

2. Счупеното огледало и за огледалата като цяло - да счупеното огледало е ужасът на всяка свободна жена и момиче или мъж :Р . Или поне за някои. То носи седем години лош късмет или нещастна любов. Защо седем ли? Седем е божественото число, броят на смъртните грехове, годините необходими на разкъсаната от счупеното огледало душа да се събере. За да се избавите от "прокобата" се консултирате с вещо лице или прибягвате до следните методи:
-вземате всички парчета и ги слагате в торбичка с билки, след което развъртявате вързопчето седем пъти над главата си;
-поръсвате огледалото със светена вода;
-пак поръсвате огледалото със светена вода и го хвърляте в езеро при пълнолуние;
-или просто си купувате ново.
Също така сред най-старите приумици са тази, че при смърт на човек огледалата трябва да се покриват, защото душата на покойника може да се изгуби.

3. Да оставиш чантата си на земята - води до бедност и безпаричие. Направете го на някоя оживена автогара или влаков перон и сами ще се обедите. Въпреки че можете да постигнете същият ефект и като я оставите без надзор в заведение. От чисто рационална гледна точка, основна причина поради, която да не си оставяте чантите на земята са малките, симпатични причини наречени микроби.

4. Да минете под стълба - води до лош късмет. Вероятно има доза истина, защото ако минете под стандартна стълба (не такава с формата на буквата А) има малка вероятност тя да падне върху вас.

5. Да минеш от грешната страна на стълб - отново лош късмет и раздяла. Ако хората са ви казвали да не минавате от външната страна на стълб, най-вероятно става дума за този мит. Простата истина около това поверие е следната - ако го направите сте по-близо до края на тротоара и съответно до колите. Тоест потенциални сблъсъци са силно вероятни.

6. Да разсипеш сол - пак е на лош късмет. Вероятно идва от древността, когато солта е била ценна колкото златото и е била пазена повече от внимателно. Разсипването на сол е било загуба и ужасно разхищение на ценната подправка. От друга страна, хвърлянето на сол през рамо е на късмет.

7. Черна котка да ти мине път - на лош... и добър късмет. Зависи в коя държава сте. В Обединеното кралство това се смята за добър знак и добър късмет. В други страни, хората изпадат в ужас ако им се случи подобно нещо. Има няколко различни обяснения и по двете твърдения. Първо, котката е единственото домашно животно, което не е описано в Библията. Второ, по време на Ловът на вещици през средновековието хората с котки са били смятани за слуги на Сатаната. Трето, котките са били смятани за причинители на Черната смърт или още чумата, въпреки че истинските причинители били бълхите по плъховете. И на последно място, твърдението на мистиците, че черната котка им способноста да отнема негативните вълни. Естествено, ако все пак вярвате, че черната котка ще ви донесе нещастие завъртете се три пъти на място и плюйте през рамо.

Това е за днес и дано сте станали по-малко суеверни. :)

събота, 5 септември 2009 г.

For the life... darn it

Всеки ден си мисля за какво се боря и живея. Сто есета изписах по тази тема за часовете по Философия и Свят и личност, че свят ми се зави. Семестърът почва на 14, а около мен хората сякаш изчезват. И се питам защо нищо в главите на другите не се променя?
Приятелите ми Комерса и Ловърката (използвам псевдонимите им заради риск от разкриване от нежелани лица -.- ), са въвлечени от вечния кръговъртеж на нещата и само мърморят цяла седмица. За какво живеем, да му се невиди?
За светло бъдеще? Не ме разсмивайте. Бъдещето никога не е било светло, по-скоро е мъгливо!Чака ни само учене, бачкане, гадни шефове, бачкане, гадни колеги, пак бачкане, пенсия и смърт. И ,да, вероятно между тези неща има любов, брак и деца, ама кой ли е готов за тях? Отговорът е никой. Само си свалете "розовите" очила и се огледайте. Домовете за изоставени деца са пълни, момичета дори по-малки от мен абортират, хората масово си тръгват от тук и отиват другаде, мнозина работят на малки заплати. А някой ни уверява, че "ситуацията се подобрява". Съжалявам, но не мисля така.
За по-добри форми на убочение на учениците? Учениците се нуждаят първо от контрол. Пред гимназиите има направо мъгла от цигарен дим, а вътре стават побоища достойни за Световната федерация по кеч. Ще кажете, че контролирането е било част от комунизма. Съжалявам, но друго решение не виждам. Миналата година две мои бивши съученички едва не обезобразиха една друга от бой, а мой съученик беше пребит до такава степен, е цяла седмица не се вясна в училище. А от училищната управа не направиха нищо съществено.
За по-голяма раждаемост? Като гледам никой не иска деца. Та те само пречат в умовете на някои хора. Като си с дете край на купоните и нощния живот. Но от друга старана, някои "умници" изглежда са пропуснали часовете по биология по контрацепция. Или се правят, че не са слушали. С "гума" им е гадно, с хапчета ще надебелеят, а въздържанието е абсурд. Най-добре един аборт или венерическа болест, отколкото деца.
Истината е, че живее живота си just for the f*** of it. Оплакваме се от всичко, а не правим нищо. Защо да се морим? По-добре някой друг да ни оправи проблемите, отколкото ние.
Колкото до мен, днес песимизмът ми взе превес и съжалявам, ако съм засегнала нечий идеал.