Здравейте отново. Днес реших да занимая позамръзналото ви съзнание с едни две социални групи индивиди, които всеки ден предизвикват хаос във форумите и сайтовете за лично творчество из мрежата - феновете и хейтърите.
Нека както винаги да започна с малко обща информация. Феновете (обяснявам, в случай, че незнаете какво е това) са тези хора, които страстно обичат нещо, като например книга, филмова поредица, фантастични или окултни неща. Изобщо неща, които не свързани с фетишите ,( а и фетишите са съвсем друго нещо). Хейтърите (понятието идва от думата "hate" или "мразя" на английски), от друга страна, мразят всичко свързано с определени книги, музика, филми и т.н.
Напоследък ми прави впечатление, че след Хари Потър и поридицата "Здрач" нещата някак си ескалираха от просто не-харесване и възхваляване. И след кратко сърфиране из мрежата и разговор с някои от колегите ми, получих доста ясна представа за ситуацията.
Ясно е като бял ден, че всеки човешки индивид има свои предпочитания и интереси. Но обаче питам се защо нещата трябва да ескалират до толкова, че цели теми по форумите да бъдат заключвани заради спорове между хейтъри и фенове. Отговорът е прост - някои хора са прекалено обсебени от своите предпочитания и спират да приемат противоположните мнения на другите.
Нека разгледам посочените от мен по-горе мании за последните 10 години. Хари Потър беше най-известният книжен магьосник по земното кълбо след Гандалф от "Властелинът на пръстените". Едва ли е нужно да припомням за какъв период от време голяма част от статиите бяха все за "очилатият Потър", а при появата на филмите за него книносалоните се пълнеха. Не, че сега не е така. Напротив все още има хора, които харесват книгите и редовно си четат по глава-две преди лягане. Смея да си призная, че и аз притежавам три от книгите вкъщи и понякога ги отварям, за да се разведря след тежък ден. Но вече съм за първа година в университета и повече ми се налага да залягам над лекциите, отколкото над старите си книги.
Преди около три месеца бях у приятел, който много обича форумите и двамата решихме да хвърлим поглед върху една тема за новият филм за Хари Потър от тази година. Бях изненадана като прочетох коментарите. Двама души откровено спореха дали поредицата е велика или е пълен боклук и това в рамките на около една страница.
Същото бях успяла да забележа като излезе "Здрач". Тогава бях особено скептична по отношение на поредицата като цяло. Не заради друго, а защото в някои сайтове за лично творчество могат да се видя подобни "човешко момиче + вампирско момче" истории. Но прочетох книгата и останах с добро впечатление. Но хейтърите и феновете отново бяха започнали своята битка. Затова реших да чуя и нечие чуждо мнение различно от това във форумите. За мой късмет една от колежките ми беше чела поредицата изцяло и успя да ми отговори на въпросите. Тя потвърди, че като цяло книгите разказват една съвсем добре подредена история, но усещанията които вливат са много по-грабващи. То беше мнението на човек, на който книгите бяха помогнали в един доста неприятен момент.
От друга страна обаче хейтърите не винаги само мразят някои неща. Те ги подлагат на анализ. Силно разпространено е мнението, че хейтърът, за разлика от обикновения фен, никога не е чел, гледал или слушал това, което не харесва. Де факто това ,съвсем не е така. Повечето хейтъри имат напълно ясна представа какво мразят и защо го мразят. Ако искате да добиете ясна престава си помислете за хората, които не обичат чалга. Защо те не обичат този стил музика? Защото са го чули какво преставлява и не им харесало. Същотото е и при хейтърите.
Феновете обаче винаги казват, че нещо е велико и единствено по рода си. Не, че всеки път са прави, но това не значи, че трябва да го тръбят постоянно както някои. Други просто пълнят очи или уши и се чувстват щастливи.
Какво е хубавото и двете групи? Че рано или късно те изчезват появяват се нови, сформирани понякога от старите. Просто обичаен процес на развиване на личността. Един ден хората просто осъзнават, че има и други неща в живота. Престават да се вживят толкова и след време се срещат за този момент от живота си с усмивка или тъга. Защото това е бил техният живот, техните спомени, сълзи и усмивки.
Това е блогът ми за днес и благодаря за отделеното време.
