Get Over IT!

Не знам дали някога ви е попадала книга за самопомощ, за справяне с живота и други подобни неща, но ще ви кажа едно нещо - спрете веднага да ги четете! След като хората около мен за една седмица изчетоха дузина подобни за часовете па психология, стигнах до извода, че в това полза няма. Първо - да, животът е гаден и мирише от където и да го погледнете. Второ - много малко са тези, които са се почувствали наистина добре след такива книги. И трето - правете си сметката, че много книги са написани от една единствена гледна точка, тази на човек, който си вярва, че неговите методи работят и иска да изкара мнооого пари и то на вашият наивен гръб.
След това язвително начало, искам просто да ви споделя едно много злободневно нещо. Нищо не е тъй лесно колкото изглежда. Всеки знае това и често се опитва да докаже, че въобще не е така до мигът, в който някой не реши да му навре истината в очите - буквално и преносно.
Предлагам да "аплодираме" някои хора. Момчето, което вярваше, че е бог и свърши с разбит нос. Момичето, което мислеше, че всеки ден ще й върви и сега не знае какво да прави с живота си. Госпожичката, която пускаше слухове за всички и накрая сама беше прецакана от другите. Господинчото, който мислеше, че студентският живот е песен и остана без заверки.
Лърнинг ит дъ хард уей. Всеки в един или друг момент се събужда от фантазиите си за света и се оказва притиснат в ъгъла на живота. Една приятелка преди време беше написала едно нещо, в което изложи старата мисъл, че животът е игра, в която няма истински победители. И честно казано - думите й си тежат на мястото. Днес сме супер, но утре падаме в калта и виждаме как другите просто ни подминават, защото вече не сме от тяхната категория. Или може би те изведнъж започват да затъват в калта, а ние се измъкваме навреме, защото вече знаем къде е границата.
Преживейте го. Розовите очила не помагат. Разсъжденията на този и оня също. Никой не може да каже какво ще се случи утре.
Утре може да изгубим всичко. Утре може да нямаме приятели. Утре може и нас да ни няма. Пре-жи-вей-те го! Никой не се е родил щастлив, можеш само да умреш щастлив. Ако наистина това е възможно. Това е простият закон на живота - стискаш зъби, правиш опити за промяна на нещата и чакаш резултата. А резултатът е всякакъв.
Това е за днес и си направете една лимонада ;)

Един Фейсбукър ;)

Казвам се... казвам се Анонимчо. Няма да ви кажа как се казвам, `щото иначе всички довечера ще ми видите фейса във Фейсбук.
Ще ви кажа, че по-хубаво нещо то Фейсбук няма. Благодарение на него животът ми стана по-добър или по-точно личният ми живот. Сега имам цели 42ма приятели, а преди имах само трима - Пешо, Радо и Мая. Всеки ден вадя нови снимки, с които доказвам на света, че съществувам. И ми помагат да си спомня какво съм правил предишната вечер.
Между другото съм страшно работлив човек. Всеки ден ходя до двете ферми да видя как са репите и царевицата. Храня кокошките, кучето и овцата и от време на време поливам зеленчуците. Но това не е всичко, работя и в местната фабрика за сладки и всеки си купувам по някоя нова мебел за апартамента като диванче или масичка. Имам време и да ходя да се съзтезавам с мотори и да ходя за риба с Радо и Мая.
Много обичам животните. Имам аквариум с цели петнадесет рибки и рак, коте и зелено мече. Защо е зелено ли? Ами защото съм вегатерианец.
От една седмица имам собствен ресторант и сега Пешо, Радо и Мая работят за мен. Имам много голяма клиентела и всички ми го харесват. Даже днес сложих четвърта тоалетна за по-голямо удобство. Но проблемът е как ще опазя бизнесът като наоколо се размотават някви мафиоти и вампири. И не са най-обикновени лошкофци като тези на Уорнър Брос, ами всичките са някакви супер тунинговани и вече се боя за живота си...
А сега ще бягам, защото трябва да полея боба.