Вампирите светят

Здравейте, и не, не съм се побъркала. Онзи ден прочетох "Новолуние" и след кратък размисъл реших да обърна внимание на вампирската литература и всички неща, които "ражда" тя. За добро или за лошо. Ще се спра само на някои по-известни заглавия и такива, които могат да се намерят на български.
Първият роман, който смятам да спомена е "Дракула" на Брам Стокър. Мисля, че едва ли има човек, който да не е чувал за него или филмът с Киану Рийвс. Историята е написана под формата на дневник и писма, и описва преживяванията на Джонатан Харкър, млад адвокат, и годеницата му Мина Мъри свързани с не безизвестният граф Дракула. Книгата е написана в стилът на Викторианската епоха и е равна по качество и стил на историите на Мери Шели и Едгар Алън По. Друго, което си заслужава да се отбележи е, че в книгата има изложени исторически факти и други неща от славянският фолклор. Интересно е и това, че две години след смъртта на автора излиза кратък разказ "Гостът на Дракула", който силно напомня по атмосфера на романът.
"Здрач" на Стефани Майър е поредицата, която просто няма нужда от преставяне. Просто толкова много статии, списания и сайтове са изписани с историята, че просто едва ли е останал човек, който не е знае. Фабулата е проста, вампир среща момиче, двамата се влюбват и им се случват куп неща - вампири се опитват да изядат Бела, член на семейството на Едуард откача, когато тя се порязва, разделят се, събират се, женят се, имат си малко, сладко, зловещо бебенце, Бела става вампир. На моменти историята е леко предвидима (поне според мен, без лоши чувства), но ако сте от хората, които обичат класическият тип вампири, може да се почувствате странно.Например, вампирите в поредицата не горят на слънце, а светят. Като оставим това, книгата е писана повече за групата между 15 - 20 години и отразява отчасти и религиозните възгледи на авторката (която е мормон), което ако сте твърде чувствителни на тази тема може да дразни (понеже на мормоните не се гледа с добро око по света).
Поредицата за Анита Блейк може би е най-голямата, която съм виждала някога създадена на тема вампири. Написана е от Лоръл К. Хамилтън и следва преживяванията на Анита Блейк и нейните приятели вампирът Жан-Клод и върколакът Ричард, с които тя е сключила триумвират. Ако можех бих отделила отделен пост само за поредицата, но трябва да я допрочета преди това. Книгите за Анита са 17, като тази година се очакват да излязат още две. Интересното при тази история е, че има собствена митология включваща вампири, върколаци, призраци, зомбита, феи и каквото още се сетите. Обръща се внимание на всичко, абсолютно всичко, дори на сексуалните предпочитания на персонажите. В България могат да се намерят преведени само първите 4 части, но утехата е в торентите из мрежата с останалите книги в тях. За тази година се очаква да излезе и филм по поредицата, като беше изнесено в мрежата, че за главната роля могат да бъдат избрани Нора Джоун, Елиза Душку, Ашли Гриин, Мишел Родригес или Моника Белучи.
"Съншайн" на Робин Маккинли, предлага един по-остроумен и различен поглед към вампирите. Главната героиня Рей "Съншайн" Седън е наглед обикновена сладкарка, която една вечер е заловена от група вампири и заведена при друг с ясната цел тя да му стане "вечеря". Окованият вампир на име Константин, обаче се оказва, че няма никаква намерения да я яде, а иска само да се измъкне от оковите си и да избяга от другите вампири. Оттук нататък следват всякакви неща, от разкази за злободневния живот на сладкарката, през срещи със специални ченгета и вампири, до разкрития за истинската природа на Рей. Също като при "Здрач" и тук вампирите имат свои особености, например, че те трябва да питат преди да хапят.
"Вампирските хроники" на Ан Райс, също като "Дракула" е класика в жанра. Ако името не ви говори нищо, ще кажа, че една от историите в хрониките е "Интервю с вампир". В поредицата се съдържат истории за всички персонажи, които се появяват в "Интервю с вампир" и "Кралицата на прокълнатите". Главните герои са предимно мъже, около които се въртят интересни жени или лоли в случая на Клодия. Най-често появяващият се персонаж е Лестат, може би най-противоречивият герой в поредицата. Любител на модата, музиката, книгите и осамотението. За протокола, в "Интервю с вампир" често има моменти, в които е обяснено как е облечен Лестат, как свири и така нататък.
Има е още много книги посветени на вампирите. Друг път повече за тях, а сега ще ви пожелая приятно четене и весел уикенд

Final Fantasy Advent Children Complete

Здравейте отново! Онзи ден след безцелно преглеждане на торентите открих това. Невероятно, но факт. Поредното отроче на Final Fantasy е на лице и по всяка вероятност, няма да е последното. Японска му работа...
Колко завършен може да е един CG филм? Във всеки случай малцина бяха тези, които очакваха Advent Children да бъде преработен или разширен. Но ето целият филм беше преработен, пуснат на блурей диск и ни беше припомнено защо Финална фантазия е интересна PlayStation геймърите по света.
Историята на кратко е следната. Нашият главен герой Клауд - русо рошаво създание, е победило "непобедимият" Сефирот преди две години. Сега Клауд държи фирма за доставки и живее с приятелката си от детинство Тифа и група сираци. Населението е болно от странната и неизлечима болест геостигма, която взима жертви най-вече сред децата. Тогава се появяват тримата среброкоси братя - Кадаж, Язу и Лоз, които търсят мистериозната "Майка" и са готови на всичко, за да се доберат до нея и да върнат Сефирот обратно в света на живите. За да ги победи Клауд ще трябва да се събере със старите си приятели, да преодолее спомените от миналото и ОТНОВО да спаси света... Краят ще разберете сами, както и останалите факти около историята.
Първите неща, които правят впечатление във филма са две. Първо, че героите изглеждат много реалистични, като визия и държание. Второ, че само от филма няма да съберете достатъчно информация от едно гледане и ще ви трябва помощ от Уикипедия. Последното важи ако попаднете на версията от 2006, разбира се. Личи си, че аниматорите и актьорите озвучаващи зад кадър са се постарали много. Независимо дали гледате оригиналът на японски или озвучената версия.
Героите са интересни и правят впечатление. Наблегнато е на характерът им и визията им се различава от тази в играта. Клауд, главното действащо лице, в началото е силно дистанциран от другите и често ще имате неприятното усещане, че е на ръба да се самоубие. Въпреки това той се взема в ръце, за да премахне Кадаж и симпатичната му компания.
Тифа е точният тип персонаж, който искате да видите във Финал фантазия. Грижовна, борбена, бърза в юмручните схватки, верен приятел и съветник. Тя, заедно с малката Марлийн, правят голямо впечатление с еднаквото си мислене и начинът, по който успяват да разтърсят емоционално Клауд.
Кадаж, след Сефирот, е второто най-симпатично психо във филма. За откачен тийн, той е доста интересен. Смее се за неща, които са твърде плашещи и сериозни, избухва емоционално и незнаете дали да го съжалявате или мразите, понеже както разбирате в последствие той иска просто да не бъде сам и да е обичан от Майка. Ако трябва да перифразирам Шекспир, в неговата лудост има логика.
Язу е по-големият брат на Кадаж. Не показва никакви емоции, никакви чувства, а само от време на време се подсмихва многозначително. Обича да се подиграва на другият брат Лоз, въпреки че не прилича на тип, който си пада по злобните шеги.
Лоз е като излязъл от виц за блондинки, само че не е блондин... Той точен пример за много мускули и малко мозък. Държи се като дете и понякога почва да плаче (без майтап!). Можете да го видите, как издава детинки звуци като "врум-врум-вруммм" или "па-па-па-па" по време на преследванията с мотори. Или демонстрирайки любимата ми картинка "бебе с подаръци", която можете да видите само в завършената версия.
Сефирот е свръхчовекът (ако държите да го наречете човек, разбира се) в историята. Луд, силен, жесток, ултимейт биши (според някои), зъл. Толкова много етикети могат да му се сложат, че ще заема няколко реда само с тях. Той е персонажът, който всички обичаме да мразим.
Финална Фантазия 7 Децата на пришествието, както е офицалното заглавие, е история за всички. За гейм и аниме маниаци, за почитателите на компютърната анимация, за любителите на приключенските истории, битките с мечове и пистолети. Има от всичко. Музиката е на ниво и идеално се слива с обстановката.
Моята лична препоръка към всеки, който за пръв път ще гледа този филм е да си намери "Завършената" версия или тази от 2009, ако не му излиза по този начин. Така се спестява мърморене от сорта на "Картината изглежда малко мътна", "Как така от толкова бой няма и една раничка?!" и "Малко не разбрах защо Кадаж е толкова разтроен..."
Това е за днес и притен уикенд ;)