Get Over IT!

Не знам дали някога ви е попадала книга за самопомощ, за справяне с живота и други подобни неща, но ще ви кажа едно нещо - спрете веднага да ги четете! След като хората около мен за една седмица изчетоха дузина подобни за часовете па психология, стигнах до извода, че в това полза няма. Първо - да, животът е гаден и мирише от където и да го погледнете. Второ - много малко са тези, които са се почувствали наистина добре след такива книги. И трето - правете си сметката, че много книги са написани от една единствена гледна точка, тази на човек, който си вярва, че неговите методи работят и иска да изкара мнооого пари и то на вашият наивен гръб.
След това язвително начало, искам просто да ви споделя едно много злободневно нещо. Нищо не е тъй лесно колкото изглежда. Всеки знае това и често се опитва да докаже, че въобще не е така до мигът, в който някой не реши да му навре истината в очите - буквално и преносно.
Предлагам да "аплодираме" някои хора. Момчето, което вярваше, че е бог и свърши с разбит нос. Момичето, което мислеше, че всеки ден ще й върви и сега не знае какво да прави с живота си. Госпожичката, която пускаше слухове за всички и накрая сама беше прецакана от другите. Господинчото, който мислеше, че студентският живот е песен и остана без заверки.
Лърнинг ит дъ хард уей. Всеки в един или друг момент се събужда от фантазиите си за света и се оказва притиснат в ъгъла на живота. Една приятелка преди време беше написала едно нещо, в което изложи старата мисъл, че животът е игра, в която няма истински победители. И честно казано - думите й си тежат на мястото. Днес сме супер, но утре падаме в калта и виждаме как другите просто ни подминават, защото вече не сме от тяхната категория. Или може би те изведнъж започват да затъват в калта, а ние се измъкваме навреме, защото вече знаем къде е границата.
Преживейте го. Розовите очила не помагат. Разсъжденията на този и оня също. Никой не може да каже какво ще се случи утре.
Утре може да изгубим всичко. Утре може да нямаме приятели. Утре може и нас да ни няма. Пре-жи-вей-те го! Никой не се е родил щастлив, можеш само да умреш щастлив. Ако наистина това е възможно. Това е простият закон на живота - стискаш зъби, правиш опити за промяна на нещата и чакаш резултата. А резултатът е всякакъв.
Това е за днес и си направете една лимонада ;)

Един Фейсбукър ;)

Казвам се... казвам се Анонимчо. Няма да ви кажа как се казвам, `щото иначе всички довечера ще ми видите фейса във Фейсбук.
Ще ви кажа, че по-хубаво нещо то Фейсбук няма. Благодарение на него животът ми стана по-добър или по-точно личният ми живот. Сега имам цели 42ма приятели, а преди имах само трима - Пешо, Радо и Мая. Всеки ден вадя нови снимки, с които доказвам на света, че съществувам. И ми помагат да си спомня какво съм правил предишната вечер.
Между другото съм страшно работлив човек. Всеки ден ходя до двете ферми да видя как са репите и царевицата. Храня кокошките, кучето и овцата и от време на време поливам зеленчуците. Но това не е всичко, работя и в местната фабрика за сладки и всеки си купувам по някоя нова мебел за апартамента като диванче или масичка. Имам време и да ходя да се съзтезавам с мотори и да ходя за риба с Радо и Мая.
Много обичам животните. Имам аквариум с цели петнадесет рибки и рак, коте и зелено мече. Защо е зелено ли? Ами защото съм вегатерианец.
От една седмица имам собствен ресторант и сега Пешо, Радо и Мая работят за мен. Имам много голяма клиентела и всички ми го харесват. Даже днес сложих четвърта тоалетна за по-голямо удобство. Но проблемът е как ще опазя бизнесът като наоколо се размотават някви мафиоти и вампири. И не са най-обикновени лошкофци като тези на Уорнър Брос, ами всичките са някакви супер тунинговани и вече се боя за живота си...
А сега ще бягам, защото трябва да полея боба.

Вече и в YouTube :)

Днес реших да постна два клипа от личният ми профил в YouTube...



Песента едва ли има нужда от представяне, но все пак ще кажа, че е Path на Apocalyptica. А колкото до това долу, то е специален подарък за един приятел - върл фен на The Rasmus...

Фенове vs. Хейтъри

Здравейте отново. Днес реших да занимая позамръзналото ви съзнание с едни две социални групи индивиди, които всеки ден предизвикват хаос във форумите и сайтовете за лично творчество из мрежата - феновете и хейтърите.
Нека както винаги да започна с малко обща информация. Феновете (обяснявам, в случай, че незнаете какво е това) са тези хора, които страстно обичат нещо, като например книга, филмова поредица, фантастични или окултни неща. Изобщо неща, които не свързани с фетишите ,( а и фетишите са съвсем друго нещо). Хейтърите (понятието идва от думата "hate" или "мразя" на английски), от друга страна, мразят всичко свързано с определени книги, музика, филми и т.н.
Напоследък ми прави впечатление, че след Хари Потър и поридицата "Здрач" нещата някак си ескалираха от просто не-харесване и възхваляване. И след кратко сърфиране из мрежата и разговор с някои от колегите ми, получих доста ясна представа за ситуацията.
Ясно е като бял ден, че всеки човешки индивид има свои предпочитания и интереси. Но обаче питам се защо нещата трябва да ескалират до толкова, че цели теми по форумите да бъдат заключвани заради спорове между хейтъри и фенове. Отговорът е прост - някои хора са прекалено обсебени от своите предпочитания и спират да приемат противоположните мнения на другите.
Нека разгледам посочените от мен по-горе мании за последните 10 години. Хари Потър беше най-известният книжен магьосник по земното кълбо след Гандалф от "Властелинът на пръстените". Едва ли е нужно да припомням за какъв период от време голяма част от статиите бяха все за "очилатият Потър", а при появата на филмите за него книносалоните се пълнеха. Не, че сега не е така. Напротив все още има хора, които харесват книгите и редовно си четат по глава-две преди лягане. Смея да си призная, че и аз притежавам три от книгите вкъщи и понякога ги отварям, за да се разведря след тежък ден. Но вече съм за първа година в университета и повече ми се налага да залягам над лекциите, отколкото над старите си книги.
Преди около три месеца бях у приятел, който много обича форумите и двамата решихме да хвърлим поглед върху една тема за новият филм за Хари Потър от тази година. Бях изненадана като прочетох коментарите. Двама души откровено спореха дали поредицата е велика или е пълен боклук и това в рамките на около една страница.
Същото бях успяла да забележа като излезе "Здрач". Тогава бях особено скептична по отношение на поредицата като цяло. Не заради друго, а защото в някои сайтове за лично творчество могат да се видя подобни "човешко момиче + вампирско момче" истории. Но прочетох книгата и останах с добро впечатление. Но хейтърите и феновете отново бяха започнали своята битка. Затова реших да чуя и нечие чуждо мнение различно от това във форумите. За мой късмет една от колежките ми беше чела поредицата изцяло и успя да ми отговори на въпросите. Тя потвърди, че като цяло книгите разказват една съвсем добре подредена история, но усещанията които вливат са много по-грабващи. То беше мнението на човек, на който книгите бяха помогнали в един доста неприятен момент.
От друга страна обаче хейтърите не винаги само мразят някои неща. Те ги подлагат на анализ. Силно разпространено е мнението, че хейтърът, за разлика от обикновения фен, никога не е чел, гледал или слушал това, което не харесва. Де факто това ,съвсем не е така. Повечето хейтъри имат напълно ясна представа какво мразят и защо го мразят. Ако искате да добиете ясна престава си помислете за хората, които не обичат чалга. Защо те не обичат този стил музика? Защото са го чули какво преставлява и не им харесало. Същотото е и при хейтърите.
Феновете обаче винаги казват, че нещо е велико и единствено по рода си. Не, че всеки път са прави, но това не значи, че трябва да го тръбят постоянно както някои. Други просто пълнят очи или уши и се чувстват щастливи.
Какво е хубавото и двете групи? Че рано или късно те изчезват появяват се нови, сформирани понякога от старите. Просто обичаен процес на развиване на личността. Един ден хората просто осъзнават, че има и други неща в живота. Престават да се вживят толкова и след време се срещат за този момент от живота си с усмивка или тъга. Защото това е бил техният живот, техните спомени, сълзи и усмивки.

Това е блогът ми за днес и благодаря за отделеното време.

Kuroshitsuji - мангата, персонажите и анимето

ВНИМАНИЕ! СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА МАНГАТА И АНИМЕТО! НЕ ЧЕТЕТЕ АКО НЕ ИСКАТЕ ДА СИ РАЗВАЛИТЕ УДОВОЛСТВИЕТО!
Преди около половин година при разходка в един форум в търсене на интересна япоска драма, попаднах на заглавието Kuroshitsuji и реших да хвърля един поглед. Час по-късно вече свалях първите няколко глави на мангата.
Kuroshitsuji или Черният иконом, както още са известни сериите, е манга създадена от Яна Тобосо и публикувана в Monthly GFantasy (шонен манга списание, притежание на Square Enix). Поредицата е онгоинг поради огромния интерес, а преводи на излезлите досега глави могат да се намерят на много места.
Нека първо да оточним някои неща. Първо, мангата не е в категорията шонен-ай или яой. Подчертавам това заради твърденията на някои по различни форуми, че историята е тип Gravitation, Loveless, Angel Feather и други заглавия от този тип. Откъде идват тези просволути твърдения? Причината е в мангаката или авторката Яна Тобосо. Тя има няколко излезли яой истории, с които е била по-известна преди Черният иконом. А в мангата тя често си прави закачки с тази тема. Второ, анимето е правено по мангата до глава 23 , а не обратното. Това са моите малки оточнения.
Историята проследява приключенията на икономът Себастиян Майкълс и неговия господар Сийл Фантомхайв - дванайсет годишния глава на семейството и притежател на фабрика за играчки и лакомства. Действието се развива през Викторианската епоха в Англия и по-точно в Лондон и неговите околности.
Ето някои неща за важните персонажи.
Себастиян Майкълс е демон, който е сключил договор със Сийл да изпълни всяко негово желание в замяна на душата на детето. Той е изключително прецизен в длъжността си на иконом и успява да върти прислугата и цялото домакинство с изумителна лекота. Като през това време изпълнява и някоя заповед на господаря си, разбира се. Облича се винаги в черни дрехи, с неизменни бели ръкавици и джобен часовник в себе си. Има хронична слабост към котки и заради тях попада в понякога комични ситуации. Вероятно и заради това една от формите, които приема освен тези на гарван и демон (никога показвана изцяло) е тази на черен котарак.
Сийл Фантомхайв е наричан още "кучето-пазач на Кралицата" поради факта, че служи на Нейно Величество като специален агент. Представен е като лишена от емоции личност, но всъщност се тревожи за хората около себе си, като например Себастиян и братовчедка си Елизабет. Под превръзката на едното му око се крие пентаграм, знак за договора му с иконома.Често пъти в мангата и анимето може да бъде видян да пие чай и да яде разнообразни сладкиши (или да мърмори за вторите).
Бардрой, или просто Бард, е готвачът на имението Фантомхайв. Има доста странна представа за готвене и показател за това е навикът му да използва огнехвъргачка-самоделка за да изпече нещо. Има голям проблем с нервите и трудно може да бъде търпелив или до остане спокоен.
Танака е прислужник и бивш иконом на имението. През повечето време не прави нищо и само пие чай. Изобразен е като чиби.
Финиан е градинарят. Най-наивната личност в цялата история. Държи се повече като дете и има склоността да съсипва нещо в градината без да иска.
Мейрин е прислужницата. Най-непохватният човек, който съм виждала някога в манга и аниме (досега личната ми класация се държеше от Усаги от Sailor Moon). Постояно изпуска, чупи, предозира или изцапва нещо. Пада си по Себастиян.
Лау е приятел на Сийл и собственик на пушалня на опиум. Не е от най-смелите, но твърди, че за Сийл би направил доста неща. Често пъти може да бъде видян с китайката Ранмао в скута си или заобиколен от дузина момичета.
Гробарят, или още познат като Undertaker, е приятел на Сийл. Има откачено чувство за хумор и само Себастиян може да го разсмее до степен, при която табелата на магазина му да падне. В мангата не е се появява често, но в анимето има значително по-голямо присъствие.
Грел Сътклиф е транс-сексуално шинигами със слабост към червени неща и Себастиян. Служи си с бензинов трион (или резачка, както предпочитате го наричайте), който е способен да убие и демон. В анимето се появява през повече от половината серии, но в мангата не се вижда след 14 глава.
Андела/Аш... Това е безполовия персонаж в анимето. Или хермафрадитът с ангелски крила, който се опитва да спечели сърцето на Себастиян през някои от сериите и то чрез доста странни методи. Има садо-мазо наклоности. о.0"
Анимето съдържа 25 серии и създанено А-1 Pictures, като максимално се придържа към арта от мангата. Подобно на други серии правени по онгоинг манги, след определен епизод се вижда фен-фикшън история или персонаж, които не се съдържат в оригиналният сториборд. Също така последният епизод изглежда като краят на историята изцяло, но не е така. Беше обявено, че ще има нов сезон, така че очевидно от студиото аниматори ще трябва някакси да "въкресят" Сийл и да върнат Себастиян.
Музиката по сериите е на ниво. Въпреки че са излезли само опънинга и ендингите на диск, мелодиите които можете да чуете в анимацията са прекрасни - не се натрапват и перфектно се сливат с различните сцени.
Защо трябва да гледате или прочетете Kuroshitsuji? Заради историята, арта, персонажите или просто за комедията, която тук е в изобилие. Изобщо има за всекиго по нещо.
Това е за днес и дано ревюто ми ви е харесало.

Суеверия, поверия и всякакви други щуротии

Преди няколко дни Шизо (момиче, отново името е скрито от соъбражения за сигурност) ми беше на гости и когато я изпращах през входната врата, по стар момически навик трябваше да се прегърнем за "Чао" и тя ми каза: "Не ме прегръщай на прага, че ще се скараме!". При възникналата ситуация всяка рационална мисъл в главата ми даде на късо. Затова да дам отпор на всевъзможните суеверия, в които хората като Шизо вярват реших да изредя всички приумици за докарване на лош късмет и да намеря смислено обяснение.

1. Да обърнеш хляба или да изхвърлиш храна - това според "вярващите" носи лош късмет и парични проблеми. Ако мислим за хляба като тялото Божие, както е според христианството, то тогава ще извършим непростим грях. Но ако мислим за хляба като за живо създание идват някои проблеми - например пристъп на изключителна гнусливост. Затова нека хляба си е просто хляб, нещо за ядене и точка. Хвърлянето на храна е нещо обичайно в наши дни. Все пак не винаги човек може да изяде всичко, а на някои притопленото ядене не им е вкусно. А и реално погледнато хвърлената храна не е похабена, просто отива в ръцете на клошарите.

2. Счупеното огледало и за огледалата като цяло - да счупеното огледало е ужасът на всяка свободна жена и момиче или мъж :Р . Или поне за някои. То носи седем години лош късмет или нещастна любов. Защо седем ли? Седем е божественото число, броят на смъртните грехове, годините необходими на разкъсаната от счупеното огледало душа да се събере. За да се избавите от "прокобата" се консултирате с вещо лице или прибягвате до следните методи:
-вземате всички парчета и ги слагате в торбичка с билки, след което развъртявате вързопчето седем пъти над главата си;
-поръсвате огледалото със светена вода;
-пак поръсвате огледалото със светена вода и го хвърляте в езеро при пълнолуние;
-или просто си купувате ново.
Също така сред най-старите приумици са тази, че при смърт на човек огледалата трябва да се покриват, защото душата на покойника може да се изгуби.

3. Да оставиш чантата си на земята - води до бедност и безпаричие. Направете го на някоя оживена автогара или влаков перон и сами ще се обедите. Въпреки че можете да постигнете същият ефект и като я оставите без надзор в заведение. От чисто рационална гледна точка, основна причина поради, която да не си оставяте чантите на земята са малките, симпатични причини наречени микроби.

4. Да минете под стълба - води до лош късмет. Вероятно има доза истина, защото ако минете под стандартна стълба (не такава с формата на буквата А) има малка вероятност тя да падне върху вас.

5. Да минеш от грешната страна на стълб - отново лош късмет и раздяла. Ако хората са ви казвали да не минавате от външната страна на стълб, най-вероятно става дума за този мит. Простата истина около това поверие е следната - ако го направите сте по-близо до края на тротоара и съответно до колите. Тоест потенциални сблъсъци са силно вероятни.

6. Да разсипеш сол - пак е на лош късмет. Вероятно идва от древността, когато солта е била ценна колкото златото и е била пазена повече от внимателно. Разсипването на сол е било загуба и ужасно разхищение на ценната подправка. От друга страна, хвърлянето на сол през рамо е на късмет.

7. Черна котка да ти мине път - на лош... и добър късмет. Зависи в коя държава сте. В Обединеното кралство това се смята за добър знак и добър късмет. В други страни, хората изпадат в ужас ако им се случи подобно нещо. Има няколко различни обяснения и по двете твърдения. Първо, котката е единственото домашно животно, което не е описано в Библията. Второ, по време на Ловът на вещици през средновековието хората с котки са били смятани за слуги на Сатаната. Трето, котките са били смятани за причинители на Черната смърт или още чумата, въпреки че истинските причинители били бълхите по плъховете. И на последно място, твърдението на мистиците, че черната котка им способноста да отнема негативните вълни. Естествено, ако все пак вярвате, че черната котка ще ви донесе нещастие завъртете се три пъти на място и плюйте през рамо.

Това е за днес и дано сте станали по-малко суеверни. :)

For the life... darn it

Всеки ден си мисля за какво се боря и живея. Сто есета изписах по тази тема за часовете по Философия и Свят и личност, че свят ми се зави. Семестърът почва на 14, а около мен хората сякаш изчезват. И се питам защо нищо в главите на другите не се променя?
Приятелите ми Комерса и Ловърката (използвам псевдонимите им заради риск от разкриване от нежелани лица -.- ), са въвлечени от вечния кръговъртеж на нещата и само мърморят цяла седмица. За какво живеем, да му се невиди?
За светло бъдеще? Не ме разсмивайте. Бъдещето никога не е било светло, по-скоро е мъгливо!Чака ни само учене, бачкане, гадни шефове, бачкане, гадни колеги, пак бачкане, пенсия и смърт. И ,да, вероятно между тези неща има любов, брак и деца, ама кой ли е готов за тях? Отговорът е никой. Само си свалете "розовите" очила и се огледайте. Домовете за изоставени деца са пълни, момичета дори по-малки от мен абортират, хората масово си тръгват от тук и отиват другаде, мнозина работят на малки заплати. А някой ни уверява, че "ситуацията се подобрява". Съжалявам, но не мисля така.
За по-добри форми на убочение на учениците? Учениците се нуждаят първо от контрол. Пред гимназиите има направо мъгла от цигарен дим, а вътре стават побоища достойни за Световната федерация по кеч. Ще кажете, че контролирането е било част от комунизма. Съжалявам, но друго решение не виждам. Миналата година две мои бивши съученички едва не обезобразиха една друга от бой, а мой съученик беше пребит до такава степен, е цяла седмица не се вясна в училище. А от училищната управа не направиха нищо съществено.
За по-голяма раждаемост? Като гледам никой не иска деца. Та те само пречат в умовете на някои хора. Като си с дете край на купоните и нощния живот. Но от друга старана, някои "умници" изглежда са пропуснали часовете по биология по контрацепция. Или се правят, че не са слушали. С "гума" им е гадно, с хапчета ще надебелеят, а въздържанието е абсурд. Най-добре един аборт или венерическа болест, отколкото деца.
Истината е, че живее живота си just for the f*** of it. Оплакваме се от всичко, а не правим нищо. Защо да се морим? По-добре някой друг да ни оправи проблемите, отколкото ние.
Колкото до мен, днес песимизмът ми взе превес и съжалявам, ако съм засегнала нечий идеал.

Айде да поспорим!

Това бяха първите думи, които дойдоха от устата на моят близък приятел с псевдоним Комерса, когато седнахме на една пейка в градската градина, за да поговорим за нещата от злободневието. Аз му отвърнах: "Защо да спорим?". "-Ей така, че с теб отдавна не сме спорили. Колко пъти ти е идвало да наречеш някого "селянин" или нещо друго?". Тук се замислих и отвърнах: "Николко. Имам по-добри обиди в речника."
Шегата на страна. След като седнах пред компютъра по-късно същата вечер се сетих, че въпросът на Комерса, колкото и странен, беше съвсем на място. Не крия, че съм емоционална личност и като си изпусна нервите е по-добре да няма хора около мен. Като всеки човек живеещ в малка България имам известен запас от обиди и изрази, които ми влизат в употреба. Но по някаква странна причина, явно през етапа на израстването съм пропуснала епитета "селянин".
Какво е "селянин"? Ако попитате някой човек не пипал през живота си права лопата и търнокоп, живеещ в апартамент в голям град, това е: "простак от провинцията, който говори странно и няма представа как се живее в града". Дотук добре. Съгласна съм има и такива индивиди. Но ми е интересно кога "селянин" и "провинциалист" станаха едно и също нещо. Знам, че за някои няма разлика, но просто вече ме избива на смях, когато чуя подобни изрази.
Преди да кажете, че съм момиче от село, което защитава другите селяни - грешите. Живея в голям град и единствените пъти в годината, когато отивам в някое село е по време на лятната семейна почивка. Просто любимото ни място за летуване е разположено до планинско село.
Дразни ме факта, че определени личности слагат хората живеещи по селата под общ знаменател. Познавам хора, които са дошли в моя град от селата, които са много по-разбрани и свестни от "гражданите". Познавам и такива, на които трябва да им закачат табела "100% селянин".
Това, което се опитвам да кажа е че хората не се определят от местоживеенето им. Не всеки живеещ в големите градове превъзхожда другите с нещо, както и не всеки от селата е прост. (Както е широкоразпространеното мнение). Все пак ако разгърнете, който и да е учебник по история ще разберете, че някога всички градове са били кални села с камени улици. Даже ако се замислите на всеки прабабите и останалите роднини са били от село. Никой не се е родил с характерни обноски или начин на говорене. Ние сме такива каквито са ни научили да бъдем.
В преди да тръгнем на училище родителите ни научават на определени маниери и общоприети норми на поведение. След това в "даскалото" се запознаваме с хранителната верига на обществото чрез разнообразните си съученици и учители. Изграждаме бъдещото си поведение чрез тях. В университета правим "суха тренировка" за живота. И накраят влизаме във върележката на житейските трудности усволи определен начин на поведение. От там нататък не можем да се променим лесно или въобще не се променяме.
Обидите и и епитетите на помагат. Нито ние, нито хората около нас се нуждаят от тях. Определяме другите чрез себе си, без дори да обръщаме огледалото и за миг към собственото си лице. Ако не схващате за какво говоря чуйте песента на Linkin Park - Crawling. Тя беше първата, която сложих в компютъра си когато ми го подариха и не минава ден без да я слушам.
Това е по темата и се извинявам, ако постът ми ви се стори безсмислен.

Hellsing - мангата, героите и OVA - та

Здравейте отново! Днес искам да ви запозная с един от най-видните представители на манга и аниме жанра - HELLSING. ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!!!

Hellsing с автор и илюстратор Хирано Коута излиза за пръв път в Япония през 1997 г. в списанието за seinen манга Young King OURs ( където се публикува и Trigun Maximum). Мангата завършва през септември 2008, като с това се слага край на 10-томните приключения на нейните герои.
Историята започва със странно облечен мъж гледащ луната, който говори на невидима за читателя радиостанция. Няколко страници по-късно този "човек" се изправя пред вампир и група зомбита, прекъсвайки евентуалното изнасилване на момиче-полицай, само за да бъде разкъсан от град от куршуми. След миг обаче нашият познайник се изправя невредим, с широка и острозъба усмивка се разправя с нападателите си и "спасява" момичето. Полицайката е Серас Виктория, а той е Алукард - най-силният вампир, който можете да си представите. И той работи за организацията Хелсинг с началник Интегра Хелсинг.
Алукард е главният герой в мангата и дори и да отваряте за пръв път подобно четиво, няма как да не го харесате. Облечен е в червено, винаги е широко усмихнат и има два големи пистолета. Пред всички други изчадия, които ще видите в мангата, той се отличава. Просто не виждате прилики, с който и да било друг персонаж от вампирската литература (или може би само с един).
Серас Виктория е неговото протеже, превърната от него във вампир. Тя е един от комичните образи в историята и винаги има защо да следите действията й. Може би защото е момичето с големите... оръжия.
Уолтър Дорнез е икономът на фамилия Хелсинг, оръжеен специалист и бивш "чистач". Той е постоянният съучастник на Алукард и Серас в доста задачи заради своите умения и знания.
Интегра Хелсинг е господарката на Алукард и (разбира се) единственият човек, който може да го командва. Нейната нелека задача е да пази Великобритания и протестантите в нея от всякакви вампири и зомбита. По-късно в историята има проблеми с подразделение на Ватикана.
Като става дума за проблеми, какво е една история ако в нея няма поне един или двама лоши. В случият на Хелсинг са Искариотите от Ватикана и Милениум.
Искариотите са тайно подразделение от свещеници същата мисия като тази на Хелсинг. Най-известните им представители са Енрико Максуел и отчето Александър Андерсен. Макар и да служат на една власт, двамата се различават. Андерсен е фанатично набожен и постоянно ще го видите да цитира пасажи от Библията. Едва ли има герой, който да казва "Пепел при пепелта" като него и да те накара да настръхнеш. И също като Алукард, той е скритият коз на своята организация. Андерсен е "възкресител" и куршумите не могат да го повалят. От друга страна Максуел само се крие зад набожността си и страда от огромното желание да бъде някой важен и много известен. Една от чертите му, които дразнят окото е това, че бързо обижда и подценява другите (като например в том три).
The Real Bad Guys в действителност обаче са Милениум и техните представители - Майора, Док, Капитана и Шрьодингер. Те са нацистка организация от Третия Райх, съставена от вампири и зомбита. Ако гледаме на тях като на огледало на Хелсинг, то Майорът е като Интегра, Док - Уолтър, Капитанът - Алукард, а Шрьодингер - Серас. Тяхната цел е да победят Алукард и да унищожат Хелсинг. И честно казано, добре са си написали домашното, въпреки че изглеждат като група лунатици в униформи. Майорът е в центъра на цялата тази "лудница" и живее заради насладата от "войната и тази след нея, и всички останали след тях". Потресаваща е сцената, в която той изнася своята реч "Господа, аз обичам войната" с широка усмивка, която само ви говори, че за няма значение кой ще е крайния победител. Важното е да има битки, писъци и кръв - неговата най-любима симфония.
Ще попитате защо трябва да харесате Хелсинг. Аз не ви принуждавам да го правите, но ако искате тезата ми ще ви я дам. Алукард е песонаж, който ще ви накара да помислите или посмеете. Той се шегува с някои от жертвите си и дава интересни коментари за способностите им. Но Алукард задава и въпроси или отговаря на такива от своята безсмъртна гледна точка. Той говори за човечността и за умението да бъдеш човек. И понякога открехва вратата към своя свят, през неговите очи и своето минало.
По Hellsing има 12 тв серии и от 2006 няколко ОВИ, като от тях на бял свят има само 5. Тв сериите съвсем бегло следват мангата и сюжетът им се върти повече около Серас. Те изглеждат като фенфикшън и само две-три серии са почти като в мангата.
Овите, от друга страна, следват точно оригиналния сториборд и тук-там има добавена сцена. Действията в тях обикновено обхващат около том и половина от мангата и засега се смята, че трябва да са 10 или 11 серии. 6та поред ще излезе на 24 този месец, а до края на годината поне се очаква и 7та. Един съвет от мен за Овите - намерете оригинала с японско озвучение, защото дублажа на аглийски не е на ниво. Гласът на Алукард може да ви създаде много неприятно усещане, а този на Майора е акцент, който е болка за ушите.

Няколко интересни неща около ОВА сериите
-във втора серия има сцена, където един от вампирите говори по мобилния. Обърнете внимание какво прави с другата ръка (един мой приятел забеляза това от второто гледане).
-в трета серия в сцената с галерията, героите са застанали пред една голяма картина. Отначало един от персонажите изглежда сякаш е застанал по средата й, а до нея има коридор. Минута по-късно картината вече е между персонажите. След няколко секунди на мястото й се коридорът пак се "появява", а изображението е преместено от едната страна.
- пак в третата ова същата картина се вижда в хотелският апартамент на Алукард на две места - до вратата и на няколко метра по-нататък до прозореца.

Миг тишина

След поредният дъждовен ми хрумна да седна преизтрадалият си компютър и да "излея" това.

Мислите ли, че има миг, в който съзнанието ви крещи от устата ви не излиза и звук? Мен ако питате има и той е толкова кратък, че отминава преди да осъзнате, че го има. Това е като момента след като една кола се вреже в друга и преди се чуе първият писък. Миг тишина.
Ученик вижда резултата от успешната си матура. Куршум пробива човешкото тяло. Някой споделя любовта си. Някой разбира нещо, което се случва веднъж в живота... И какво става? Миг тишина. Толкова малък и нищожен, че дори сърцето ви не може да бие. Миг тишина, в който нещо в съзнанието ви се къса. Мозъчен нерв дава накъсо и всичко се променя.
И изкрещявате, заплаквате или умирате без да сте казали "Сбогом!". За една нищожна милисекунда животът ви се променя и няма връщане назад. Никой няма да ви даде голяма гума, с която да оправите нещата или изтриете недостатъците.
Този кратък момент тишина понякога е толкова дълъг, че сякаш целият живот ви минава пред очите. Всичко се стопява и ви се иска да прокълнете всичко, за да спрете това, но "спирачката" отказва... и game over.
Миг тишина и животът свърши.

За приятелите, промените и куп неща от живота

Спомняте ли си кога за последен път сте се замисляли по-сериозно за живота си? Естествено, че не. Та за какво ви е да мислите толкова за живота? Можете да мислите за работата си, университета, гаджето, домашния любимец или приятелите си. Но я ми кажете колко пъти те мислят за вас?
Не можете, нали? В работата сте само Петров, Иванов, Цанева или Мишева. Не сте човешко същество. Вие сте обект, който е използван и нищо повече. Там сте стока. В университета сте "колегата" и от вас се очаква да си плащате таксите и да отивате на изпити и лекции. За гаджето сте "слънце", "миличко", "мишленце" и така нататък. За него сте център на света, извор на живот и без вас не се живее. Но това е временно и когато любимият човек си отиде се обръщате към домашния любимец (или към до болка познатото ПиСи известно като PC). Но когато и той не помогне свършнате на рамото на някой приятел.
Приятелите са онези биологични видове на хранителната верига, които ако са правилно експлоатирани могат да бъда с вас да края на дните ви. Проблемът идва когато дори и при правилна експлоатация те решават да ви "забият нож в гърба". И какво става? Почвате да се отдавате на размишления защо е станало така и как може дадения субект да се държи по този начин. Работа е там, че няма отговор или има и ви е трудно да го разберете.
Приятелите имат едно специфично качество - казват ви като сгафите и ви помагат да оправите нещата. Разбира се, фалшивите приятели ще ви оставят да се оправите сами с думите: "Твоите проблеми не ме засягат". Тогава ви иде да изкарате всичките си умения в пиянският бой и да покажете, че никой не може да се отнася по този начин с вас.
Като става дума за фалшивите и бившите приятели искам да ви кажа нещо - пре тях всеки опит за разбиране е напълна безмислен. Ето ви един житейски пример. Срещате бивш ваш много добър приятел и се питате обичайните въпроси. След има няма пет-десет минути стигате да заключение, че нямате нищо общо с този човек. Не заради друго, а просто осъзнавате, че вие сте се променили и другия е останал на старото си ниво. Промените развалят приятелствата по някакви неясни причини. Дори и да не го искате става точно така. Един пролетен слънчев ден, се събуждате и някои ваши приятели вече са ви неприятни или просто не ви разбират. Преди време ми се случи да скъсам взаимоотношения с едно момиче по простата причина, че според нея аз бях различен човек. И вероятно беше права, но само за това. Аз предпочетох да продължа напред с живота си, вместо да остана на ниво весел тийн. Исках, и все още искам, да се развивам и да живея според своите разбирания. А "приятелката" ми започна да развива безкрайни теории, че съм си хванала приятел и не искам вече никакви други взаимотношения с когото и да било.
Ето ви и друга истина - някои връзки развалят приятелства. Според много хора, когато са влюбени нямат нужда от приятелите си. Не е така. Гаджетата идват и си отиват, но истинските ви приятели ще останат винаги с вас. Ако ще се променяте, правете го бавно и не бързайте. Та всяка промяна е като да си направите тату или пиърсинг. Трябва да се помисли, защото туко виж бъдете залети от всички гадости, които те носят и то без да очаквате.
Сега погледнете снимките на гаджето, домашният любимец и приятелите си и си помислете кое е най-ценното в този студен свят за вас.

Това е за днес и не забравяйте да използвате крем против слънце ;) !

За вампирите - клишета, факти, литература

Днес ще ви запозная с най-популярното фантастично създание на планетата Земя - вампирът.
Вампирите са ,както знае всеки средностатистически човек притежаващ телевизор, ходещи мъртъвци пиещи кръв, непонасящи дневната светлина и религьозните символи. Истории и митове за вампири съществуват по цялото земно кълбо и въпреки че не винаги създанията в тях биват наречени вампири, то приликите между тях са огромни.
Вампирът като основно понятие и фолклорно създание принадлежи към славянската митология. Потвърждение на това е факта, че основно митове за такива същества се срещат в чешката, полската, унгарската, руската, румънската и българската митология. Според поверията във вампир се превръща всеки, който е извършил непростим грях в смъртния си живот. Според други предания обаче, такива стават хора прескочени от черна котка на погребението си или не получили последно причастие. Представите за превръщането на човек във вампир са безкрайни. Например в романите на Ан Райс героите се превръщат безсмъртни кръвопийци след като са били ухапани от друг вампир и са пили вампирска кръв. -.-
Общото между всички вампири обаче е едно - пият кръв от живите. Според много предания вампирите имат и предпочитание към жертвите си. Най-често те са млади неомъжени и непорочни момичета (другите явно не са приемани за достатъчно вкусни). Друг общ фактор е тоталната непоносимост към дневната светлина и страхът от кръстове, светена вода и прочие неща свързани с религията. Третото свързващо нещо е ковчега. Точно така. Вампирите спят в ковчези. Това са общо известните факти за тях.
Сега ще ви запозная с историята. Най-известните вампири в писаната история са Граф Влад Тепеш (или Цепеш, зависи къде четете -.-) и Елизабет Батори.
Граф Влад Цепеш е роден през 1431 и убит през 1476. Известен е още като Дракула и е най-прочутия румънец в света. Малко се знае за него, но известно, че е бил владетел на Влашка. В ранните години от живота си заедно с брат си Раду Красивия са били заложници на Мехмед ІІ. Години по-късно вече като пълноправен владетел става на върлия враг на османците известен някога. Прочут е с най-любимото му наказание "набиване на кол", както и с това, че бил изключително жесток с пленниците си. Смята се, че е бил убит от войници на султан Мехмед ІІ, а тялото му обезглавено и главата му изпратена на владетеля. Ето ви и една мистерия - когато отворили гробът на Влад Цепеш, историците не открили нищо. Костите в гробът на Дракула в Снагов били конски. Според записки на румънски монах тялото на Влад се намира в манасти на име "Св. Георги"... в България. Истиското име на манастира обаче не е известно.
За Елизабет Батори се знае, че е била графиня на Трансилвания и се предполага, че е родена през 1560. Наричана е още Ержебет. Според историческите данни тя става виновник за смъртта на над 600 момичета. Причината? Убедеността й в алхимичното вярване, че кръвта на "младите и непорочни девойки" ще поддържа увяхващата й младост. Смята се, че след като била разкрита Елизабет била прокълната и обречена на смърт, макар и оставена жива. Зазидали я в миниатюрно помещение на нейният замък - без никога да бъде пусната навън - тя умира четири години по-късно.
Общото между Граф Влад Цепеш и Графиня Батори е тяхната кръвожадност и благородническо потекло. Както й факта, че са влезли в съзнанието на много хора като "вампири".

Ето някои факти за вампирите извадени от книгите, митовете и филмите:
-спят в ковчези

-хранят се с кръв

-безсмъртни са

-изглеждат анемични (имат бледа почти безкръвна кожа)

-мразят чесън

-изгарят на дневна светлина

-изгарят от допир на светена вода

-не могат да преминават през течаща вода(реки, извори, океани, море)

-имат свръхестествени способности


А ето и някои съмнителни "факти" и малък коментар към тях:

-вампирите непонасят сребро - това според мен е груба грешка. Явно някой по-известен автор е допуснал да препише непоносимостта на върколаците към сребро на вампирите.

-вампирите могат да имат деца от хора - тук ще направя съпоставка с някои елементарни неща от биологията и литературата. Първо, много малко автори представят деца от връзка вампир-човек. Даже някои поставят под съмнение възможността за отрочета от такава връзка. Второ, как жив човек може да има дете от вампир?Нека не забравяме, че кръвопиеца е теоретично мъртъв.

-вампирите мразят кръстове - автогол за христианството. Според тази безкрайно разпространена теория всички вампири са христиани, защото както е известно вампирът се отказва от своя бог, когато "преминава в мрака". Религиите далеч не са една и две, а вампири има в митологиите по целия свят. Например в Япония, Перу, Ямайка и др.


Ако искате да прочетете или видите повече за вампирите и някои спорни мнение за тях, препоръчвам:

-циклите на Ан Райс включващи "Интервю с вампир", "Кралицата на прокълнатите", "Вампирът Арманд", "Вампирът Виторио" и др;

-"Историкът" на Елизабет Костова, където са намесени Дракула и България;

-"Съншайн" на Робин МакКинли;

-"Дракула" - филмът и книгата;

-"Подземен свят"

-"Блейд" - филмите, сериала или комиксите;

-"Twilight" сагата я препоръчвам само на тези, които обичат клишетата в жанра;

-"Hellsing" на Хирано Коута. Това е изключителна манга, по която има напревен сериал, а сега излиза и няколко серийна ОВА;

-"Vampire Knight" - също една добра манга. Има и сериал по нея, но признавам чела съм съм само пет глави и съм гледала два епизода;

-"Trinity Blood" още едно аниме правено по манга.

-"Vampire Hunter D" - класическо аниме, но "Hellsing" изглежда ненадминато.

Това е блогът ми за днес. Спирам, за да не ви дотегна. Дано да ви е харесало :)

Половин час мисли

Това са просто нещата, които отдавна ме човъркат.

Мразя да чакам на проклетата спирка на автобусите, но тази седмица просто ме мързи. Слушалките са в ушите ми и просто слушам песента. Но това парче е твърде бавно, за да ме събуди. Паглеждам нагоре. Гълъби и чайки. Никой ли не спи в този град? Явно не.
Нищо, поне ще мога да помисля на спокойствие.
Озръщам се за автобусът - няма го. Само някакъв раздрънкан служебен идва към спирката. Погледът ми се спира към едно препълнено кошче за боклук. Цялата ни страна е пълна с боклуци. Боклук по тротоарите, по улиците, в училищата, в блоковете. Даже някои хора са като боклуци.
Мамка му, няма чисто място и това е!
И училищата са едни училища. От както бях първи клас все едно и също. Децата се мразят. Няма какво друго да кажа. Повечето, особено про-гимназията, са като мини проекция на някоя мутра или чалга персона. Учителите се опитват да преподават. Но и те са като деца. Преподават, в това спор няма. Но всички им се качват на главата. Някои даскали даже си избират любимци и то винаги сред подмазвачите. Имам чувството, че цялото ни общество е пълно с подмазвачи.
Сменям песните. В главата ми зазвучава добре познат метъл. Е, това вече е музика.
Пак поглеждам за скапания автобус, но вместо него виждам две емота - момиче и момче. Момичето прилича на онези като от картинки из нета. Момчето изглежда сякаш всеки момент ще си пререже вените. Въобще не ги разбирам. Знам, че животът е гаден понякога, но не го приемам толкова навътре. Какъв е смисълът да се обличаш така, че хората да се чудят какъв пол си? Или да си режеш вените? Или...
Все тая. Двамата сядат на пейката зад мен и спирам да им обръщам внимание.
Май всички тийнове се превърнахме в група емота, метъли и чалгари, които само си ръмжат като се срещнат. Нищо повече. Просто явно не можем да живеем заедно.
Автобусът дойде и аз се качвам, с емотата по петите. Това беше поредният половин час мисли.

Класация на наистина тъпите подаръци за едно момиче

Скъпи мои,
С риск да засегна вашия вкус вкус момчета и мъже, аз доктор Орихиме ще ви запозная с женското мнение за Вашите подаръци. Подредила съм ги на разбъркан принцип, но все пак са близо до понятието "Глупост на века".

1. Плюшени играчки
Такаммм... Сериозно ли мислите, че едно момиче ще вика от радост, когато види, че й подарявате поредната плюшена играчка. Знам какво ще ми измърморите : "Ама тя се усмихва, как може да не се радва?!". Ами така! По-скоро предпочита да ви натика плюшката в гърлото и да ви изхвърли през прозореца, отколкото да гледа играчката.

2. Сувенирче
Както по-горното това е хубав подарък, само ако бъде даден ВЕДНЪЖ. Всяко повторно подаряване само ще подчертае лошия ви вкус.

3. Инструменти
Хора, ама вие... нормални ли сте? Инструментите са зло! Въпросът ми е един. Този подарък всъщност за себе си ли го купихте? Повярвайте ми - една жена знае за какво служат инструментите и може да ги използва (та нали за това са карали някога часове по труд и техника). Но просто ако държите на нея, моля ви, не й ги подарявайте с хубава панделка отгоре.

4. Техника
Вярно е, че плейстейшъна е супер. Дори аз го харесвам. Без техниката не може да се живее, но за подарък не става. Не се препоръчва за подарък за жена, освен ако не е нещо, което тя силно желае. Освен ако нямате здрав череп и изъдржате на удари по главата.

5. Вибратор
След като искате да бъдете заместени от вибрираща пластмаса, добре. Тук няма да споря с вас.

Благодаря за вниманието и дано сте си взели поука. ;)