Миг тишина

След поредният дъждовен ми хрумна да седна преизтрадалият си компютър и да "излея" това.

Мислите ли, че има миг, в който съзнанието ви крещи от устата ви не излиза и звук? Мен ако питате има и той е толкова кратък, че отминава преди да осъзнате, че го има. Това е като момента след като една кола се вреже в друга и преди се чуе първият писък. Миг тишина.
Ученик вижда резултата от успешната си матура. Куршум пробива човешкото тяло. Някой споделя любовта си. Някой разбира нещо, което се случва веднъж в живота... И какво става? Миг тишина. Толкова малък и нищожен, че дори сърцето ви не може да бие. Миг тишина, в който нещо в съзнанието ви се къса. Мозъчен нерв дава накъсо и всичко се променя.
И изкрещявате, заплаквате или умирате без да сте казали "Сбогом!". За една нищожна милисекунда животът ви се променя и няма връщане назад. Никой няма да ви даде голяма гума, с която да оправите нещата или изтриете недостатъците.
Този кратък момент тишина понякога е толкова дълъг, че сякаш целият живот ви минава пред очите. Всичко се стопява и ви се иска да прокълнете всичко, за да спрете това, но "спирачката" отказва... и game over.
Миг тишина и животът свърши.