вторник, 21 юли 2009 г.

Hellsing - мангата, героите и OVA - та

Здравейте отново! Днес искам да ви запозная с един от най-видните представители на манга и аниме жанра - HELLSING. ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!!!

Hellsing с автор и илюстратор Хирано Коута излиза за пръв път в Япония през 1997 г. в списанието за seinen манга Young King OURs ( където се публикува и Trigun Maximum). Мангата завършва през септември 2008, като с това се слага край на 10-томните приключения на нейните герои.
Историята започва със странно облечен мъж гледащ луната, който говори на невидима за читателя радиостанция. Няколко страници по-късно този "човек" се изправя пред вампир и група зомбита, прекъсвайки евентуалното изнасилване на момиче-полицай, само за да бъде разкъсан от град от куршуми. След миг обаче нашият познайник се изправя невредим, с широка и острозъба усмивка се разправя с нападателите си и "спасява" момичето. Полицайката е Серас Виктория, а той е Алукард - най-силният вампир, който можете да си представите. И той работи за организацията Хелсинг с началник Интегра Хелсинг.
Алукард е главният герой в мангата и дори и да отваряте за пръв път подобно четиво, няма как да не го харесате. Облечен е в червено, винаги е широко усмихнат и има два големи пистолета. Пред всички други изчадия, които ще видите в мангата, той се отличава. Просто не виждате прилики, с който и да било друг персонаж от вампирската литература (или може би само с един).
Серас Виктория е неговото протеже, превърната от него във вампир. Тя е един от комичните образи в историята и винаги има защо да следите действията й. Може би защото е момичето с големите... оръжия.
Уолтър Дорнез е икономът на фамилия Хелсинг, оръжеен специалист и бивш "чистач". Той е постоянният съучастник на Алукард и Серас в доста задачи заради своите умения и знания.
Интегра Хелсинг е господарката на Алукард и (разбира се) единственият човек, който може да го командва. Нейната нелека задача е да пази Великобритания и протестантите в нея от всякакви вампири и зомбита. По-късно в историята има проблеми с подразделение на Ватикана.
Като става дума за проблеми, какво е една история ако в нея няма поне един или двама лоши. В случият на Хелсинг са Искариотите от Ватикана и Милениум.
Искариотите са тайно подразделение от свещеници същата мисия като тази на Хелсинг. Най-известните им представители са Енрико Максуел и отчето Александър Андерсен. Макар и да служат на една власт, двамата се различават. Андерсен е фанатично набожен и постоянно ще го видите да цитира пасажи от Библията. Едва ли има герой, който да казва "Пепел при пепелта" като него и да те накара да настръхнеш. И също като Алукард, той е скритият коз на своята организация. Андерсен е "възкресител" и куршумите не могат да го повалят. От друга страна Максуел само се крие зад набожността си и страда от огромното желание да бъде някой важен и много известен. Една от чертите му, които дразнят окото е това, че бързо обижда и подценява другите (като например в том три).
The Real Bad Guys в действителност обаче са Милениум и техните представители - Майора, Док, Капитана и Шрьодингер. Те са нацистка организация от Третия Райх, съставена от вампири и зомбита. Ако гледаме на тях като на огледало на Хелсинг, то Майорът е като Интегра, Док - Уолтър, Капитанът - Алукард, а Шрьодингер - Серас. Тяхната цел е да победят Алукард и да унищожат Хелсинг. И честно казано, добре са си написали домашното, въпреки че изглеждат като група лунатици в униформи. Майорът е в центъра на цялата тази "лудница" и живее заради насладата от "войната и тази след нея, и всички останали след тях". Потресаваща е сцената, в която той изнася своята реч "Господа, аз обичам войната" с широка усмивка, която само ви говори, че за няма значение кой ще е крайния победител. Важното е да има битки, писъци и кръв - неговата най-любима симфония.
Ще попитате защо трябва да харесате Хелсинг. Аз не ви принуждавам да го правите, но ако искате тезата ми ще ви я дам. Алукард е песонаж, който ще ви накара да помислите или посмеете. Той се шегува с някои от жертвите си и дава интересни коментари за способностите им. Но Алукард задава и въпроси или отговаря на такива от своята безсмъртна гледна точка. Той говори за човечността и за умението да бъдеш човек. И понякога открехва вратата към своя свят, през неговите очи и своето минало.
По Hellsing има 12 тв серии и от 2006 няколко ОВИ, като от тях на бял свят има само 5. Тв сериите съвсем бегло следват мангата и сюжетът им се върти повече около Серас. Те изглеждат като фенфикшън и само две-три серии са почти като в мангата.
Овите, от друга страна, следват точно оригиналния сториборд и тук-там има добавена сцена. Действията в тях обикновено обхващат около том и половина от мангата и засега се смята, че трябва да са 10 или 11 серии. 6та поред ще излезе на 24 този месец, а до края на годината поне се очаква и 7та. Един съвет от мен за Овите - намерете оригинала с японско озвучение, защото дублажа на аглийски не е на ниво. Гласът на Алукард може да ви създаде много неприятно усещане, а този на Майора е акцент, който е болка за ушите.

Няколко интересни неща около ОВА сериите
-във втора серия има сцена, където един от вампирите говори по мобилния. Обърнете внимание какво прави с другата ръка (един мой приятел забеляза това от второто гледане).
-в трета серия в сцената с галерията, героите са застанали пред една голяма картина. Отначало един от персонажите изглежда сякаш е застанал по средата й, а до нея има коридор. Минута по-късно картината вече е между персонажите. След няколко секунди на мястото й се коридорът пак се "появява", а изображението е преместено от едната страна.
- пак в третата ова същата картина се вижда в хотелският апартамент на Алукард на две места - до вратата и на няколко метра по-нататък до прозореца.

неделя, 12 юли 2009 г.

Миг тишина

След поредният дъждовен ми хрумна да седна преизтрадалият си компютър и да "излея" това.

Мислите ли, че има миг, в който съзнанието ви крещи от устата ви не излиза и звук? Мен ако питате има и той е толкова кратък, че отминава преди да осъзнате, че го има. Това е като момента след като една кола се вреже в друга и преди се чуе първият писък. Миг тишина.
Ученик вижда резултата от успешната си матура. Куршум пробива човешкото тяло. Някой споделя любовта си. Някой разбира нещо, което се случва веднъж в живота... И какво става? Миг тишина. Толкова малък и нищожен, че дори сърцето ви не може да бие. Миг тишина, в който нещо в съзнанието ви се къса. Мозъчен нерв дава накъсо и всичко се променя.
И изкрещявате, заплаквате или умирате без да сте казали "Сбогом!". За една нищожна милисекунда животът ви се променя и няма връщане назад. Никой няма да ви даде голяма гума, с която да оправите нещата или изтриете недостатъците.
Този кратък момент тишина понякога е толкова дълъг, че сякаш целият живот ви минава пред очите. Всичко се стопява и ви се иска да прокълнете всичко, за да спрете това, но "спирачката" отказва... и game over.
Миг тишина и животът свърши.