Айде да поспорим!

Това бяха първите думи, които дойдоха от устата на моят близък приятел с псевдоним Комерса, когато седнахме на една пейка в градската градина, за да поговорим за нещата от злободневието. Аз му отвърнах: "Защо да спорим?". "-Ей така, че с теб отдавна не сме спорили. Колко пъти ти е идвало да наречеш някого "селянин" или нещо друго?". Тук се замислих и отвърнах: "Николко. Имам по-добри обиди в речника."
Шегата на страна. След като седнах пред компютъра по-късно същата вечер се сетих, че въпросът на Комерса, колкото и странен, беше съвсем на място. Не крия, че съм емоционална личност и като си изпусна нервите е по-добре да няма хора около мен. Като всеки човек живеещ в малка България имам известен запас от обиди и изрази, които ми влизат в употреба. Но по някаква странна причина, явно през етапа на израстването съм пропуснала епитета "селянин".
Какво е "селянин"? Ако попитате някой човек не пипал през живота си права лопата и търнокоп, живеещ в апартамент в голям град, това е: "простак от провинцията, който говори странно и няма представа как се живее в града". Дотук добре. Съгласна съм има и такива индивиди. Но ми е интересно кога "селянин" и "провинциалист" станаха едно и също нещо. Знам, че за някои няма разлика, но просто вече ме избива на смях, когато чуя подобни изрази.
Преди да кажете, че съм момиче от село, което защитава другите селяни - грешите. Живея в голям град и единствените пъти в годината, когато отивам в някое село е по време на лятната семейна почивка. Просто любимото ни място за летуване е разположено до планинско село.
Дразни ме факта, че определени личности слагат хората живеещи по селата под общ знаменател. Познавам хора, които са дошли в моя град от селата, които са много по-разбрани и свестни от "гражданите". Познавам и такива, на които трябва да им закачат табела "100% селянин".
Това, което се опитвам да кажа е че хората не се определят от местоживеенето им. Не всеки живеещ в големите градове превъзхожда другите с нещо, както и не всеки от селата е прост. (Както е широкоразпространеното мнение). Все пак ако разгърнете, който и да е учебник по история ще разберете, че някога всички градове са били кални села с камени улици. Даже ако се замислите на всеки прабабите и останалите роднини са били от село. Никой не се е родил с характерни обноски или начин на говорене. Ние сме такива каквито са ни научили да бъдем.
В преди да тръгнем на училище родителите ни научават на определени маниери и общоприети норми на поведение. След това в "даскалото" се запознаваме с хранителната верига на обществото чрез разнообразните си съученици и учители. Изграждаме бъдещото си поведение чрез тях. В университета правим "суха тренировка" за живота. И накраят влизаме във върележката на житейските трудности усволи определен начин на поведение. От там нататък не можем да се променим лесно или въобще не се променяме.
Обидите и и епитетите на помагат. Нито ние, нито хората около нас се нуждаят от тях. Определяме другите чрез себе си, без дори да обръщаме огледалото и за миг към собственото си лице. Ако не схващате за какво говоря чуйте песента на Linkin Park - Crawling. Тя беше първата, която сложих в компютъра си когато ми го подариха и не минава ден без да я слушам.
Това е по темата и се извинявам, ако постът ми ви се стори безсмислен.