For the life... darn it

Всеки ден си мисля за какво се боря и живея. Сто есета изписах по тази тема за часовете по Философия и Свят и личност, че свят ми се зави. Семестърът почва на 14, а около мен хората сякаш изчезват. И се питам защо нищо в главите на другите не се променя?
Приятелите ми Комерса и Ловърката (използвам псевдонимите им заради риск от разкриване от нежелани лица -.- ), са въвлечени от вечния кръговъртеж на нещата и само мърморят цяла седмица. За какво живеем, да му се невиди?
За светло бъдеще? Не ме разсмивайте. Бъдещето никога не е било светло, по-скоро е мъгливо!Чака ни само учене, бачкане, гадни шефове, бачкане, гадни колеги, пак бачкане, пенсия и смърт. И ,да, вероятно между тези неща има любов, брак и деца, ама кой ли е готов за тях? Отговорът е никой. Само си свалете "розовите" очила и се огледайте. Домовете за изоставени деца са пълни, момичета дори по-малки от мен абортират, хората масово си тръгват от тук и отиват другаде, мнозина работят на малки заплати. А някой ни уверява, че "ситуацията се подобрява". Съжалявам, но не мисля така.
За по-добри форми на убочение на учениците? Учениците се нуждаят първо от контрол. Пред гимназиите има направо мъгла от цигарен дим, а вътре стават побоища достойни за Световната федерация по кеч. Ще кажете, че контролирането е било част от комунизма. Съжалявам, но друго решение не виждам. Миналата година две мои бивши съученички едва не обезобразиха една друга от бой, а мой съученик беше пребит до такава степен, е цяла седмица не се вясна в училище. А от училищната управа не направиха нищо съществено.
За по-голяма раждаемост? Като гледам никой не иска деца. Та те само пречат в умовете на някои хора. Като си с дете край на купоните и нощния живот. Но от друга старана, някои "умници" изглежда са пропуснали часовете по биология по контрацепция. Или се правят, че не са слушали. С "гума" им е гадно, с хапчета ще надебелеят, а въздържанието е абсурд. Най-добре един аборт или венерическа болест, отколкото деца.
Истината е, че живее живота си just for the f*** of it. Оплакваме се от всичко, а не правим нищо. Защо да се морим? По-добре някой друг да ни оправи проблемите, отколкото ние.
Колкото до мен, днес песимизмът ми взе превес и съжалявам, ако съм засегнала нечий идеал.