Аман от приятели!!!

Здравейте отново. Сесията почна. С една дума - ужас. Но не искам да говоря за това днес, а за приятелите.
Приятелите, скъпи мои, са онова необходимо зло, което не ни оставя намира и за пет минути. Те могат да са всякакви - кльощави, пълни, ниски, високи, хипер-активни, мързеливи, мърморковци, параноични или наши лични психоаналитици. Но я ми кажете кога ви се е искало да имате револвер и да ги изпозастреляте всичките? За жалост има такива моменти и вероятно винаги ще има.
Нека ви кажа нещо - аз обичам приятелите си, защото всички те имат по нещо, което ме кара да се усмихвам широко всеки ден. Но съм имала такива, за които не искам да мисля или да си спомням. А имам и такива, които понякога ме изкарват извън кожата ми. И знаетели какво правя в такива моменти - изпускам парата.
Приятелите са там, когато ти трябват, но понякога не е така. Приятелите те разбират, но понякога не схващат възгледите ти за света. Приятелите ти казват какво мислят, но не винаги са честни. Приятелите знаят, кога имаш нужда да си сам със себи си или кога имаш нужда от малко спокойствие. Приятелите разбират, когато си прекалено натоварен или нервите ти са опънати като струна на китара.
Но не винаги е така. Аман от приятели, които се възползват от другите. Аман от приятели, които си мисля, че всичко се върти около тях. Аман от приятели, които просто не ти влизат в положението. Аман от мърморковци, "критици", "кралици на драмата".
Да живеят само истинските приятели, които са някъде за нас по целия свят. Които живот и здраве ще открием един по един.
Това е за днес и приятен уикенд.