Manatsu no Yuro no Yume

Едно старо мое преводче :)

Сън в лятна нощ

Аз съм самотник и лъжец

И винаги само мечтая

Правиш се, че не ти пука,

но все още ме прегръщаш

Чувствам се като вампир

Изпиващ твоята слабост

И ако безкрайна тъга ни заобикаля

Нека се прегърнем един друг и да изчакаме заедно сутринта

Питам се дали някой ден ще можем да си простим дори непоправимите грешки

С усмивка, която няма да се промени

Сънувах вечерта

Ужасен кошмар и се събудих

Мрачен сън в лятна нощ

Безкрайната тъмнина зад прозореца ми

Отразени в огледалото бяха омразата, ревността,

любовта, желанието и топлотата

И когато бавно затварям очи, ти идваш в спомените ми

и изчезваш, когато погледна назад

Дори и да не стигнеш до мястото, където се срещнахме

Аз няма да пусна ръката ти

Усмихваш се нежно сякаш това се е случило в друг свят

Аз съм самотник и лъжец

И винаги само мечтая...

Нагоре...

Снимката е на хижа до село Брестовица

Когато ти е тъжно...
Когато те боли...
Когато търсиш...
Когато намираш...
Когато се влюбиш...
Когато откриеш приятел...
Погледни нагоре и се усмихни :)

Съвети на Доктор Орихиме за успешно лято

Здравейте. Измина доста време от както писах нещо. Сесията свърши почти безболезнено и сега е времето за почивка. След обстойна консултация с бъдещи, настоящи и минали летуващи и малко освежаване на спомените ми от минали лета, аз, Доктор Орихиме реших да ви дам някои съвети за добро изкарване на почивката.
Така, нека първо да започна с извинение към всички, които мислят, че блога ми е позакъснял. Знам, че е август месец, но, хора, средата на лятото е, има много време за да отидете някъде.
Първият ми съвет започвам със следния въпрос: На море или на планина ще ходите? Много хора предпочитат да отидат на море, заради водата, пясъкът, хубавите мъже/жени и възможността за получаване на приятен естествен тен. Но други избират тишината и спокойствието на планината, заради възможността да видят едни от девствените кътчета на българската природа. Но, естествено, и в двата случая опираме до паричния въпрос. На море както знаете е доста по-скъпо и вероятно ще можете да останете на почивка там около седмица. Ако добре си разпределяте разходите и знаете какво очаквате от вашата почивка. От друга страна ако отидете на планина ще можете да стоите повече време на избраното място, в по-голяма част от случаите за същите пари, а също така и за почти същите условия. Изборът обаче си е изцяло ваш.
Второто нещо, което е добре да знаете е, че трябва да си носите репелент и слънцезащитен крем. Първото е заради кърлежите и комарите, които могат да ви издебнат от всякъде, независимо къде сте. Второто е да не получите приятният загар с цвят на домат, от който боли. Моят съвет при изборът на такива продукти е да не се залъгвате от реклами и лъскави опаковки. Също така следете срокът на годност. Слънцезащитните кремове и други благинки от подобен сорт не издържат повече от два часа и то ако не влизате във водата. Отново повтарям, не вярвайте на реклами! Това, че продуктът е на известна марка, това не значи, че е качествен или по-добър от останалите на пазара. По отношение на репелентите винаги е хубаво да имате два в багажа си. С тяхна помощ можете да се предпазите от кърлежи и комари, но и освен тях и други хапещи гадинки. Ще прибавя и съвета на мой познат, запален планинар. Ако нямате нов репелент у вас, но ви се намира от старите български с зелен етикет и стъклена плоска бутилка - използвайте го. Ще върши същата работа като новите на пазара.
Въпросът за облеклото е също важен за отбелязване. Независимо на къде пътувате, никога не си препълвайте куфарите или саковете с ненужни неща. Добре, вземете си любимите дрехи и обувки, но двайсет блузки за едноседмичен престой е прекалено( това го добавям, след като имах доста странен случай с едно момиче, което беше с групата ми на почивка). Можете да вземете всеки вид дреха, който се сетите, но си сложете и една по-дебела блуза или тънко яке за всеки случай. Никога не знаете какво време ще случите, особено ако отивате на планина. Също така си вземете шапка, за да се пазите от слънцето, ако излизате в най-горещата част от деня.
Един доста стандартен и широко известен съвет, който ще ви кажа е да не носите ценни неща като златни и сребърни бижута по време на почивка. Причината, можете да се сетите сами.
Ето го и последният ми съвет - бъдете с компания и запечатайте спомена. Когато сте заедно с приятели е много по-забавно и могат да се появят безброй неочаквани идеи затова как да си прекарате времето. Снимайте всяко нещо, което привлече вниманието ви, дори и това да е витрина на магазин или олющен надпис от времето преди 1989 година. И най-важното бъдете себе си и се забавлявайте.
Това е за днес и пишете, ако имате мнение :Р

Аман от приятели!!!

Здравейте отново. Сесията почна. С една дума - ужас. Но не искам да говоря за това днес, а за приятелите.
Приятелите, скъпи мои, са онова необходимо зло, което не ни оставя намира и за пет минути. Те могат да са всякакви - кльощави, пълни, ниски, високи, хипер-активни, мързеливи, мърморковци, параноични или наши лични психоаналитици. Но я ми кажете кога ви се е искало да имате револвер и да ги изпозастреляте всичките? За жалост има такива моменти и вероятно винаги ще има.
Нека ви кажа нещо - аз обичам приятелите си, защото всички те имат по нещо, което ме кара да се усмихвам широко всеки ден. Но съм имала такива, за които не искам да мисля или да си спомням. А имам и такива, които понякога ме изкарват извън кожата ми. И знаетели какво правя в такива моменти - изпускам парата.
Приятелите са там, когато ти трябват, но понякога не е така. Приятелите те разбират, но понякога не схващат възгледите ти за света. Приятелите ти казват какво мислят, но не винаги са честни. Приятелите знаят, кога имаш нужда да си сам със себи си или кога имаш нужда от малко спокойствие. Приятелите разбират, когато си прекалено натоварен или нервите ти са опънати като струна на китара.
Но не винаги е така. Аман от приятели, които се възползват от другите. Аман от приятели, които си мисля, че всичко се върти около тях. Аман от приятели, които просто не ти влизат в положението. Аман от мърморковци, "критици", "кралици на драмата".
Да живеят само истинските приятели, които са някъде за нас по целия свят. Които живот и здраве ще открием един по един.
Това е за днес и приятен уикенд.

Не Бе!!!

Понякога си мисля, че хората изпълняват само две функции с устите си - да ядат и да бърборят. Може би и затова има затлъстяване и безмислени разговори. Само като си помисля по колко пъти на ден казвам "не", "не знам" или "все тая" само, за да сменя темата на разговор, който и без това не искам да водя и ми призлява.
Не, не съм забравила за домашното, след малко ще го напиша. Не, не искам предложения за всякакви каузи, страници и групи във Фейсбук. Не, не гледам турски сериали. Не, не ми се ходи на механа. Не, не искам да бъда с тези хора, защото пет години и без това не сме си говорили и пет минути.
Не знам дали тези лекции са пълни. Не знам къде отива този автобус. Не знам за какво говориш. Не знам дали съм права и честно казано не ми пука. Не знам всичко, никой не знае всичко.
Все тая, че някой ми говори зад гърба, не ме интересува щом не е смел да ми го каже в очите. Все тая, че вали и нямам чадър. Все тая, дали някой разбира историите, които пиша.
Аз съм човек, който може да мълчи и по цял ден ако нямам какво да кажа по някой въпрос. Не държа хората да са съгласни с мен, просто искам да ме чуят. Говоря тихо и спокойно, но понякога повишавам глас или викам. Като всеки не обичам глупавите подмятания и каментари. А което не мога да кажа на глас, го написвам върху лист хартия. И всеки миг изживявам напълно, като не го провалям с безмислено изказване.

Break Stuff

Да, това наистина е един от онези дни, когато единственото нещо, което всеки чува в главата си е песен насочена срещу действителността. Няма приятели, няма противници, а само конвейрна линия. Еднообразие и нищо повече.
Това е един от онези дни, когато и тишината е трудна за понасяне, музиката само носи емоции трудни за преглъщане. Приятелите не искат да се виждат помежду си, а тези с които искаш да поговориш са твърде далече. Тишината притиска всичко - мониторът на компютъра, часовникът на стената, книгите по рафтовете, пуснатият телевизор. Тишината не е отвън, а вътре в главата ти.
"НЕДОСТЪПЕН". "НЕДОСТЪПЕН". "НЕДОСТЪПЕН"... Само това се вижда на мониторът, целият потънал в червено. Никой не усеща тишината и всеки е зает със своите неща. Сякаш светът се върти само около тях, около другите е спрял.
Часовникът на стената спира да цъка. Тънките стрелки застиват и времето сякаш спира. Но батериите просто са свършили. Ще ги смениш - в шкафът има други, но времето никога няма да спре или да бъде върнато назад. Часовете и миговете на радост и тъга са си отишли и остава само да чакаш следващата порция. И следващият момент тишина.
Книгите по рафтовете са отдавна прочетени, но все още дават обещания за друг свят и други хора. А до тях стои тетрадка. Без име, с обикновени листи от вестникарска хартия и безброй думи изписани в нея. Там са всички мечти, желания и прости фантазии. В тази простичка тетрадка е побран целият желан свят.
Телевизорът гърми и се опитва да разчупи тишината на стаята, но постепенно и той заглъхва в дълбините на съзнанието. По новините се чуват същите гадости, същите стари предъвкани неща. Няма нищо ново, няма промяна, а само желание да затвориш очи и да не ги отвориш повече. Но може би тишината е единственото за предпочитане нещо.

Бедствено положение?!

8 февруари, 7 и 30 сутринта
Излизам на улицата и виждам навсякъде сняг почти половин метър. Естествено не е разринато, а само миниатюрни пътечки сред снега. Тръгвам по "улицата", като се опитвам да вървя без да изглеждам сякаш съм на бутилка гроздова. Резултат - никакъв! Автобусната спирка прилича на оазис в сравнение с положението около блоковете, поне тротоарът се вижда. Автобусите пълзят по маршерута си, а обстановката е нажежена от прекаленият брой изнервени пътници. Слизам до сградата на университета и се озовавам пред пряспа сняг. Тротоар няма. Тръгвам по асфалта и един безкрайно "учтив" шофьор надува клаксона и ми казва да се кача на тротоара, след което отпрашва напред. Стигам университета и падам точно пред входа. Влизам в стаята като снежен човек, с насинени крак и ръка, а колегите приличат на група ескимоси. Резултат до края на часа - петима мокри, един с невероятната сметка от 10 лева за такси (за разтояние при което се вземат 5!), седем премръзнали и 12 отсъстващи поради блокирани пътища.
Какво искам да кажа?!
Отново падна сняг. Отново не бяхме подготвени. И отново хората трябва някак да се оправят сами. Не е нормално в една държава да не се задействат съответните власти, когато се стигне до подобно положение. Живея в голям град и не помня година, в която да не е имало проблеми дори и заради 20 см сняг. Редовното оправдание на общината е: "Няма машини." Добре, наистина, почистени са главните улици. Но малките са оставени в положение, при което само съвестните хора трябва да излязат и почистят с лопати. А на хората им писна.
Днес чух по радиото коментари на различни хора по темата. Родителите на са склонни да пуснат детето си в това време. Учениците предпочитат да останав вкъщи, а пенсионерите са като парализирани. Дори един от преподавателите ни каза: "От толкова години карам кола и за пръв път ми се случва да не мога да я изкарам на пътя." Не е нормално градовете да бъдат парализирани, поради "липса на достатъчно машини" или защото отново някой сякаш не е чул прогнозата за времето. На всички им писна от това.
Приятна вечер и съжалявам за киселите думи.

Вампирите светят

Здравейте, и не, не съм се побъркала. Онзи ден прочетох "Новолуние" и след кратък размисъл реших да обърна внимание на вампирската литература и всички неща, които "ражда" тя. За добро или за лошо. Ще се спра само на някои по-известни заглавия и такива, които могат да се намерят на български.
Първият роман, който смятам да спомена е "Дракула" на Брам Стокър. Мисля, че едва ли има човек, който да не е чувал за него или филмът с Киану Рийвс. Историята е написана под формата на дневник и писма, и описва преживяванията на Джонатан Харкър, млад адвокат, и годеницата му Мина Мъри свързани с не безизвестният граф Дракула. Книгата е написана в стилът на Викторианската епоха и е равна по качество и стил на историите на Мери Шели и Едгар Алън По. Друго, което си заслужава да се отбележи е, че в книгата има изложени исторически факти и други неща от славянският фолклор. Интересно е и това, че две години след смъртта на автора излиза кратък разказ "Гостът на Дракула", който силно напомня по атмосфера на романът.
"Здрач" на Стефани Майър е поредицата, която просто няма нужда от преставяне. Просто толкова много статии, списания и сайтове са изписани с историята, че просто едва ли е останал човек, който не е знае. Фабулата е проста, вампир среща момиче, двамата се влюбват и им се случват куп неща - вампири се опитват да изядат Бела, член на семейството на Едуард откача, когато тя се порязва, разделят се, събират се, женят се, имат си малко, сладко, зловещо бебенце, Бела става вампир. На моменти историята е леко предвидима (поне според мен, без лоши чувства), но ако сте от хората, които обичат класическият тип вампири, може да се почувствате странно.Например, вампирите в поредицата не горят на слънце, а светят. Като оставим това, книгата е писана повече за групата между 15 - 20 години и отразява отчасти и религиозните възгледи на авторката (която е мормон), което ако сте твърде чувствителни на тази тема може да дразни (понеже на мормоните не се гледа с добро око по света).
Поредицата за Анита Блейк може би е най-голямата, която съм виждала някога създадена на тема вампири. Написана е от Лоръл К. Хамилтън и следва преживяванията на Анита Блейк и нейните приятели вампирът Жан-Клод и върколакът Ричард, с които тя е сключила триумвират. Ако можех бих отделила отделен пост само за поредицата, но трябва да я допрочета преди това. Книгите за Анита са 17, като тази година се очакват да излязат още две. Интересното при тази история е, че има собствена митология включваща вампири, върколаци, призраци, зомбита, феи и каквото още се сетите. Обръща се внимание на всичко, абсолютно всичко, дори на сексуалните предпочитания на персонажите. В България могат да се намерят преведени само първите 4 части, но утехата е в торентите из мрежата с останалите книги в тях. За тази година се очаква да излезе и филм по поредицата, като беше изнесено в мрежата, че за главната роля могат да бъдат избрани Нора Джоун, Елиза Душку, Ашли Гриин, Мишел Родригес или Моника Белучи.
"Съншайн" на Робин Маккинли, предлага един по-остроумен и различен поглед към вампирите. Главната героиня Рей "Съншайн" Седън е наглед обикновена сладкарка, която една вечер е заловена от група вампири и заведена при друг с ясната цел тя да му стане "вечеря". Окованият вампир на име Константин, обаче се оказва, че няма никаква намерения да я яде, а иска само да се измъкне от оковите си и да избяга от другите вампири. Оттук нататък следват всякакви неща, от разкази за злободневния живот на сладкарката, през срещи със специални ченгета и вампири, до разкрития за истинската природа на Рей. Също като при "Здрач" и тук вампирите имат свои особености, например, че те трябва да питат преди да хапят.
"Вампирските хроники" на Ан Райс, също като "Дракула" е класика в жанра. Ако името не ви говори нищо, ще кажа, че една от историите в хрониките е "Интервю с вампир". В поредицата се съдържат истории за всички персонажи, които се появяват в "Интервю с вампир" и "Кралицата на прокълнатите". Главните герои са предимно мъже, около които се въртят интересни жени или лоли в случая на Клодия. Най-често появяващият се персонаж е Лестат, може би най-противоречивият герой в поредицата. Любител на модата, музиката, книгите и осамотението. За протокола, в "Интервю с вампир" често има моменти, в които е обяснено как е облечен Лестат, как свири и така нататък.
Има е още много книги посветени на вампирите. Друг път повече за тях, а сега ще ви пожелая приятно четене и весел уикенд

Final Fantasy Advent Children Complete

Здравейте отново! Онзи ден след безцелно преглеждане на торентите открих това. Невероятно, но факт. Поредното отроче на Final Fantasy е на лице и по всяка вероятност, няма да е последното. Японска му работа...
Колко завършен може да е един CG филм? Във всеки случай малцина бяха тези, които очакваха Advent Children да бъде преработен или разширен. Но ето целият филм беше преработен, пуснат на блурей диск и ни беше припомнено защо Финална фантазия е интересна PlayStation геймърите по света.
Историята на кратко е следната. Нашият главен герой Клауд - русо рошаво създание, е победило "непобедимият" Сефирот преди две години. Сега Клауд държи фирма за доставки и живее с приятелката си от детинство Тифа и група сираци. Населението е болно от странната и неизлечима болест геостигма, която взима жертви най-вече сред децата. Тогава се появяват тримата среброкоси братя - Кадаж, Язу и Лоз, които търсят мистериозната "Майка" и са готови на всичко, за да се доберат до нея и да върнат Сефирот обратно в света на живите. За да ги победи Клауд ще трябва да се събере със старите си приятели, да преодолее спомените от миналото и ОТНОВО да спаси света... Краят ще разберете сами, както и останалите факти около историята.
Първите неща, които правят впечатление във филма са две. Първо, че героите изглеждат много реалистични, като визия и държание. Второ, че само от филма няма да съберете достатъчно информация от едно гледане и ще ви трябва помощ от Уикипедия. Последното важи ако попаднете на версията от 2006, разбира се. Личи си, че аниматорите и актьорите озвучаващи зад кадър са се постарали много. Независимо дали гледате оригиналът на японски или озвучената версия.
Героите са интересни и правят впечатление. Наблегнато е на характерът им и визията им се различава от тази в играта. Клауд, главното действащо лице, в началото е силно дистанциран от другите и често ще имате неприятното усещане, че е на ръба да се самоубие. Въпреки това той се взема в ръце, за да премахне Кадаж и симпатичната му компания.
Тифа е точният тип персонаж, който искате да видите във Финал фантазия. Грижовна, борбена, бърза в юмручните схватки, верен приятел и съветник. Тя, заедно с малката Марлийн, правят голямо впечатление с еднаквото си мислене и начинът, по който успяват да разтърсят емоционално Клауд.
Кадаж, след Сефирот, е второто най-симпатично психо във филма. За откачен тийн, той е доста интересен. Смее се за неща, които са твърде плашещи и сериозни, избухва емоционално и незнаете дали да го съжалявате или мразите, понеже както разбирате в последствие той иска просто да не бъде сам и да е обичан от Майка. Ако трябва да перифразирам Шекспир, в неговата лудост има логика.
Язу е по-големият брат на Кадаж. Не показва никакви емоции, никакви чувства, а само от време на време се подсмихва многозначително. Обича да се подиграва на другият брат Лоз, въпреки че не прилича на тип, който си пада по злобните шеги.
Лоз е като излязъл от виц за блондинки, само че не е блондин... Той точен пример за много мускули и малко мозък. Държи се като дете и понякога почва да плаче (без майтап!). Можете да го видите, как издава детинки звуци като "врум-врум-вруммм" или "па-па-па-па" по време на преследванията с мотори. Или демонстрирайки любимата ми картинка "бебе с подаръци", която можете да видите само в завършената версия.
Сефирот е свръхчовекът (ако държите да го наречете човек, разбира се) в историята. Луд, силен, жесток, ултимейт биши (според някои), зъл. Толкова много етикети могат да му се сложат, че ще заема няколко реда само с тях. Той е персонажът, който всички обичаме да мразим.
Финална Фантазия 7 Децата на пришествието, както е офицалното заглавие, е история за всички. За гейм и аниме маниаци, за почитателите на компютърната анимация, за любителите на приключенските истории, битките с мечове и пистолети. Има от всичко. Музиката е на ниво и идеално се слива с обстановката.
Моята лична препоръка към всеки, който за пръв път ще гледа този филм е да си намери "Завършената" версия или тази от 2009, ако не му излиза по този начин. Така се спестява мърморене от сорта на "Картината изглежда малко мътна", "Как така от толкова бой няма и една раничка?!" и "Малко не разбрах защо Кадаж е толкова разтроен..."
Това е за днес и притен уикенд ;)