В търсене на крайна точка...

Здравейте.
Колкото и тъпо да звучи пролетната умора ме хвана със закъснение. Честно казано, осъзнах, че не просволутото пролетно чистене ми източи енергията, (което е чисто постижение като се имат мащабите на едно пролетно чистене), а хората.
Не казвам, че просто мразя да общувам или да имам нещо общо с околните. Не, просто се уморих от собствения си непукизъм спрямо някои мои познати. Обичам общуването с най-близките ми приятели или просто да бъбря с другите по всевъзможни теми. Но в някои ситуации е просто трудно да запазя рационалната си мисъл и да се държа както обикновено се държа. В крайна сметка всички носим маски или казваме, че не носим.
Години наред търсех някакъв предел на това до колко може да не ми пука. Всъщност тази пролет ми показа къде е границата. Оказа се, че най-много се дразня от хората, които някога са имали значение за мен. Непукизмът не върши работа върху бивши приятели или тези, с които си имал нещо общо или сте били заедно в определен важен момент.
Нека ви разкажа една поучителена история... или не, всъщност в нея няма кой знае какво поучително. Но този свят има едно момиче, което преди години беше като всички останали - с големи любовни проблеми, във вечни разправии с роднините си и малко приятели, на които можеше да се разчита. Аз бях от тези приятели. Слушала съм за всичко - сексуални проблеми, неразбории, скандали. Абсолютно всичко. С годините, а те бяха шест, това момиче се промени. И от верните приятели не остана никой. Дори аз. Казвам това със съжаление за хубавите моменти. Това момиче в момента плете всякакви паяжини, завлича хората покрай себе си с пари и има смехотворна профилна снимка (това е по мое мнение, всеки има право на вкус). Какво толкова е направила ще попитате. Просто е - подведе всички, приятели, хора които й имаха доверие, дори най-близката си роднина. От случая с нея научих едно нещо - не заемай или харчи чужди пари, които не можеш да върнеш. В нейния случай ставаше дума за стотици левове. За някои хора да спреш да бъдеш нечий приятел заради безразборното му харчене звучи като глупост. В интерес на истината не е. Гадно е някой, който мислиш за съвестен да навлича проблеми на общите ви приятели и познати, а след това да те моли за нещо, което може да навлече тройно по-голям проблем на теб самия.
Истинските приятели са заедно в добро и в лошо, но всяко приятелство има граница. Аз стигнах крайната точка на това, тази, от която няма връщане назад.
Търпението и непукизмът ми могат да бъдат безкрайни ако питате хора, които не ме познават от дълги години. Но всъщност ми пука. Пука ми повече дори отколкото трябва. Този месец стигнах крайната точка. Някои бариери никога не трябва да бъдат преминавани, но стане ли това няма връщане назад. Животът ни в сравнение с този на звездите е кратък и всяка емоция оставя следа и от всяка следа боли. Помним хубавите емоции, но болката от нечии действия винаги остава. Като в онази позната приказка.
Хубавото е, че там някъде в света има нови хубави моменти, които да очакваме. И винаги искам те да са повече и да не ми се налага да се усмихвам от пресиленото желание за щастие. Но въпреки всичко всяка емоция, всеки ден си струва. А най-скъпото в този ден е истинското приятелско доверие.

Онези малки неща през 2011

Честита Нова година! Отиде си 2011 година и започна 2012. Някои хора вярват, че ще ни е последната (уж така предсказали маите). За други 2012 е идеален повод да се започне на чисто. А за трети 2012 е година като всяка друга - нищо ново под слънцето.
За мен 2012 е терен за започване на чисто. 2011 ми беше пълна с толкова емоции, преживелици и глупости на квадрат, че трябваше някакси да се очистя от тях. Нямам предвид със светена вода, а просто да ги разкарам от мислите си за новата 2012 година.
Ето малка равносметка за изминалата година. Позитивните емоции бяха най-хубавото, което ми се случи. Били те от тривиалното ходене на кино с приятел или да отидеш до друг град, за да се видите на живо, че иначе като живеете толкова далече един от друг как ще стане. За пореден път си доказах, че стига да се инатя като магаре и да упорствам до последно в нещо ще успея. Разбрах и че въпреки сътресенията мога бързо да се изправя на крака и да продължа напред. Осъзнавам, че през тази година имах по-голяма нужда от приятели от всяка друга и се радвам, че когато бях далеч от тях успявахме да поддържаме връзка. Не, радвам се, че хората важни за мен намираха време да ми драснат по някой ред и да ме питат поне как съм.
Звучи тривиално, но в това време когато имаме достъп до интернет и до всякакви средства за комуникация, е важно да общуваме, а не да разчитаме на "ще му цъкна после, ще му драсна в Скайп или ще си чатя с него и утре". Нещата не работят така. Вашите приятели може и да не си го признават, но винаги имат нужда от вас. Вашият колега или колежка също има нужда от общуване с другите дори когато не сте на занятия или на работа. В крайна сметка този човек утре може и да го няма, а да не сте му казали толкова много неща.
Негативните си емоции през 2011 трябва да определя като свързани с онова колко ми пука за най-различни неща. През изминала година се наслушах на твърдения, че единствените деца били глезльовци (казано ми от учителка, която има голямо семейство), че Господ има пръст във всевъзможни неща (съжалявам ако ви засягам по някакъв начин), фламинготата са красиви и да сравниш някого с това животно е комплимент (като това е въпрос на лично мнение). Имах "огромния късмет" да се запозная с човек, който имаше някои зловещи навици и склонността да изкарва акъла на другите без много големи усилия. Чух някои пълни фантасмагории, като част от тях бяха свързани по някакъв начин с мен. И всички тези неща доведоха до това, в крайна сметка, че развих огромен непукизъм.
Да не ви пука е изкуство достойно за ранга на всички бойни изкуства. И е сложно при това. Не е лесно да не ви пука, че другите не ви вземат на сериозно, а ви мислят за спокоен и лекомислен човек. Не е лесно да се усмихвате, когато всъщност ви се иска да изкрещите. Не е лесно... да се чувстваш самотен, а да се държиш сякаш не си. Никак не е лесно да даваш съвети на другите, когато ти ги поискат в проблемна ситуация, а ти да си нямаш никой, който да те разбира.
А дали на мен ми пука? Истината ли искате? Моят непукизъм е избирателен. Или както обичам да казвам - държа се с другите, както те се държат с мен. Преди време мой бивш съученик от основното се опита да направи събиране на класа. Не отидох придържайки се към тази философия. Какво можех да си кажа с всички онези хора? Нищо. Такава е грозната истина. Защото не помня тези хора с добро.
Един съвет, ако искате да ви помнят с добро не се опитвайте да бъдете част от тълпата, не вярвайте на слухове и проявете поне нищожен процент емпатия. Иначе ще се намери един човек, който никога няма да ви прости това. Няма да ви прости, че сте били част от тълпата и винаги ще ви помни с нещо много по-различно от добро.
Завършвам поста с позитивизъм. През 2012 се надявам повече хора да започнат годината на чисто. Надявам се на хубави неща, защото те са онова, което прави годината цветна.