В търсене на крайна точка...

Здравейте.
Колкото и тъпо да звучи пролетната умора ме хвана със закъснение. Честно казано, осъзнах, че не просволутото пролетно чистене ми източи енергията, (което е чисто постижение като се имат мащабите на едно пролетно чистене), а хората.
Не казвам, че просто мразя да общувам или да имам нещо общо с околните. Не, просто се уморих от собствения си непукизъм спрямо някои мои познати. Обичам общуването с най-близките ми приятели или просто да бъбря с другите по всевъзможни теми. Но в някои ситуации е просто трудно да запазя рационалната си мисъл и да се държа както обикновено се държа. В крайна сметка всички носим маски или казваме, че не носим.
Години наред търсех някакъв предел на това до колко може да не ми пука. Всъщност тази пролет ми показа къде е границата. Оказа се, че най-много се дразня от хората, които някога са имали значение за мен. Непукизмът не върши работа върху бивши приятели или тези, с които си имал нещо общо или сте били заедно в определен важен момент.
Нека ви разкажа една поучителена история... или не, всъщност в нея няма кой знае какво поучително. Но този свят има едно момиче, което преди години беше като всички останали - с големи любовни проблеми, във вечни разправии с роднините си и малко приятели, на които можеше да се разчита. Аз бях от тези приятели. Слушала съм за всичко - сексуални проблеми, неразбории, скандали. Абсолютно всичко. С годините, а те бяха шест, това момиче се промени. И от верните приятели не остана никой. Дори аз. Казвам това със съжаление за хубавите моменти. Това момиче в момента плете всякакви паяжини, завлича хората покрай себе си с пари и има смехотворна профилна снимка (това е по мое мнение, всеки има право на вкус). Какво толкова е направила ще попитате. Просто е - подведе всички, приятели, хора които й имаха доверие, дори най-близката си роднина. От случая с нея научих едно нещо - не заемай или харчи чужди пари, които не можеш да върнеш. В нейния случай ставаше дума за стотици левове. За някои хора да спреш да бъдеш нечий приятел заради безразборното му харчене звучи като глупост. В интерес на истината не е. Гадно е някой, който мислиш за съвестен да навлича проблеми на общите ви приятели и познати, а след това да те моли за нещо, което може да навлече тройно по-голям проблем на теб самия.
Истинските приятели са заедно в добро и в лошо, но всяко приятелство има граница. Аз стигнах крайната точка на това, тази, от която няма връщане назад.
Търпението и непукизмът ми могат да бъдат безкрайни ако питате хора, които не ме познават от дълги години. Но всъщност ми пука. Пука ми повече дори отколкото трябва. Този месец стигнах крайната точка. Някои бариери никога не трябва да бъдат преминавани, но стане ли това няма връщане назад. Животът ни в сравнение с този на звездите е кратък и всяка емоция оставя следа и от всяка следа боли. Помним хубавите емоции, но болката от нечии действия винаги остава. Като в онази позната приказка.
Хубавото е, че там някъде в света има нови хубави моменти, които да очакваме. И винаги искам те да са повече и да не ми се налага да се усмихвам от пресиленото желание за щастие. Но въпреки всичко всяка емоция, всеки ден си струва. А най-скъпото в този ден е истинското приятелско доверие.