Онези малки неща през 2011

Честита Нова година! Отиде си 2011 година и започна 2012. Някои хора вярват, че ще ни е последната (уж така предсказали маите). За други 2012 е идеален повод да се започне на чисто. А за трети 2012 е година като всяка друга - нищо ново под слънцето.
За мен 2012 е терен за започване на чисто. 2011 ми беше пълна с толкова емоции, преживелици и глупости на квадрат, че трябваше някакси да се очистя от тях. Нямам предвид със светена вода, а просто да ги разкарам от мислите си за новата 2012 година.
Ето малка равносметка за изминалата година. Позитивните емоции бяха най-хубавото, което ми се случи. Били те от тривиалното ходене на кино с приятел или да отидеш до друг град, за да се видите на живо, че иначе като живеете толкова далече един от друг как ще стане. За пореден път си доказах, че стига да се инатя като магаре и да упорствам до последно в нещо ще успея. Разбрах и че въпреки сътресенията мога бързо да се изправя на крака и да продължа напред. Осъзнавам, че през тази година имах по-голяма нужда от приятели от всяка друга и се радвам, че когато бях далеч от тях успявахме да поддържаме връзка. Не, радвам се, че хората важни за мен намираха време да ми драснат по някой ред и да ме питат поне как съм.
Звучи тривиално, но в това време когато имаме достъп до интернет и до всякакви средства за комуникация, е важно да общуваме, а не да разчитаме на "ще му цъкна после, ще му драсна в Скайп или ще си чатя с него и утре". Нещата не работят така. Вашите приятели може и да не си го признават, но винаги имат нужда от вас. Вашият колега или колежка също има нужда от общуване с другите дори когато не сте на занятия или на работа. В крайна сметка този човек утре може и да го няма, а да не сте му казали толкова много неща.
Негативните си емоции през 2011 трябва да определя като свързани с онова колко ми пука за най-различни неща. През изминала година се наслушах на твърдения, че единствените деца били глезльовци (казано ми от учителка, която има голямо семейство), че Господ има пръст във всевъзможни неща (съжалявам ако ви засягам по някакъв начин), фламинготата са красиви и да сравниш някого с това животно е комплимент (като това е въпрос на лично мнение). Имах "огромния късмет" да се запозная с човек, който имаше някои зловещи навици и склонността да изкарва акъла на другите без много големи усилия. Чух някои пълни фантасмагории, като част от тях бяха свързани по някакъв начин с мен. И всички тези неща доведоха до това, в крайна сметка, че развих огромен непукизъм.
Да не ви пука е изкуство достойно за ранга на всички бойни изкуства. И е сложно при това. Не е лесно да не ви пука, че другите не ви вземат на сериозно, а ви мислят за спокоен и лекомислен човек. Не е лесно да се усмихвате, когато всъщност ви се иска да изкрещите. Не е лесно... да се чувстваш самотен, а да се държиш сякаш не си. Никак не е лесно да даваш съвети на другите, когато ти ги поискат в проблемна ситуация, а ти да си нямаш никой, който да те разбира.
А дали на мен ми пука? Истината ли искате? Моят непукизъм е избирателен. Или както обичам да казвам - държа се с другите, както те се държат с мен. Преди време мой бивш съученик от основното се опита да направи събиране на класа. Не отидох придържайки се към тази философия. Какво можех да си кажа с всички онези хора? Нищо. Такава е грозната истина. Защото не помня тези хора с добро.
Един съвет, ако искате да ви помнят с добро не се опитвайте да бъдете част от тълпата, не вярвайте на слухове и проявете поне нищожен процент емпатия. Иначе ще се намери един човек, който никога няма да ви прости това. Няма да ви прости, че сте били част от тълпата и винаги ще ви помни с нещо много по-различно от добро.
Завършвам поста с позитивизъм. През 2012 се надявам повече хора да започнат годината на чисто. Надявам се на хубави неща, защото те са онова, което прави годината цветна.